АИКБ за електроенергийната система до 2050 г.

Асоциация на индустриалния капитал в България представи визията си за развитие на електроенергийното производство в страната ни с хоризонт до 2050 г. Предложени са два сценария, разработени от енергийни експерти на АИКБ. И двата са силно фокусирани върху значителен ръст на ВЕИ в страната като част от цялостен адекватен и устойчив електроенергиен сектор. При първия сценарий са добавени базови паро-газови мощности, а при втория – нови ядрени. Моделите са разработени така, че страната ни да постигне оптимална ценова структура, мощностна и системна техническа обезпеченост, адекватна разполагаемост, електроенергиен баланс и устойчиви нисковъглеродни нива.

Сценариите за развитие на енергийната система бяха представени на специално организирана от АИКБ дискусия на тема „Дългосрочна визия за развитието на българската електроенергетика“. Целта на общественото обсъждане е постигане на експертен консенсус за балансирана, устойчива, дългосрочна енергийна стратегия, която да намери отражение в съответните национални документи, организационни стъпки и реализация.

Представените от Асоциация на индустриалния капитал модели се базират на идеята за създаване на комплексен методически подход и поетапното оттегляне от производство на електроенергия от въглищни, топлофикационни и кондензационни централи на природен газ, като освен нови генериращи мощности включват и инвестиции в батерии и  системи за съхранение на енергия, базирани на водородни технологии. Направените базови допускания в моделите са с времева проекция през 5 години до 2050 г., реален средногодишен ръст на БВП до 3,1%, инфлация до 2% и средногодишно оскъпяване на квотите за въглеродни емисии от 5 евро/т/г за периода.     

При първия сценарий въглеродния отпечатък на страната ни ще е 63 кг/МВтч през 2050 г., с което България ще изпълни изискванията на ЕС, а потенциалната миксова цена за мегаватчас ще е под 74 евро. При този модел се запазва съществуващия капацитет на АЕЦ и ВЕЦ. Ръст в нетните мощности е заложен при вятърните централи, фотоволтаичните централи, електроцентралите на биомаса, както и нови геотермални централи и паро-газови централи с комбиниран цикъл. Най-сериозно увеличение в капацитета е прогнозирано при фотоволтаичните централи - със 7600 МВт до 2050 г. Сериозен ръст е заложен и в капацитета на вятърните централи, при които в края на посочения период нарастването е с 1500 МВт до 2200 МВт. Новите паро-газови централи с комбиниран цикъл са заложени с нетна мощност от 500 МВт към 2050 г.

За да е устойчиво енергийното ни производство, при този сценарий България трябва да изгради системи за съхранение на енергия, включващи комплекс за производство на водород чрез електролиза, комплекс за съхранение и комплекс от горивни клетки за електропроизводство. Разчетите показват  1500 МВт електролизори и 750 МВт горивни клетки. Особено удачно е изграждането на системи за съхранение на енергия да се комбинира с допълнителни мощности за производство на водород и използването му в България за целите на индустрията, транспорта, енергопроизводството, както и за развитие на експортния капацитет.

Общата стойност на предвидените инвестиции за осъществяването на този сценарий е 11,7 млрд. евро, в т.ч. 7,9 млрд. евро частни инвестиции.

Вторият сценарий припокрива заложените стойности на ВЕИ, но разглежда възможността за увеличаване на производството на електроенергия от АЕЦ вместо нови парогазови мощности. Предвиденото увеличение е от 1000 МВт. За устойчивостта на този сценарий България трябва да увеличи капацитета на системите за съхранение на енергия с допълнителни електролизори за 2500 МВт при запазване на капацитета на горивните клетки – в размер на 750 МВт.

При така разработения вариант въглеродния отпечатък на страната ни към 2050 г. ще е 38 кг/МВтч,  а потенциалната миксова цена за мегават час ще е под 75 евро. Общата стойност на предвидените инвестиции, необходими за осъществяването на този сценарий е 17 млрд. евро, в т.ч. 11,5 млрд. евро частни инвестиции.