Ако АЕЦ "Козлодуй" проговори...

Ива Стойкова
Дни преди референдума „Да се развива ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена централа”, се засилиха споровете „за” и „против”. Международен ядрен форум в БАН се опита да надскочи политиката и да даде чисто научни обяснения и отговори. Според експертите въпросът на референдума е некоректен, защото той съдържа и питането да се развива ли научната дейност. Учените обаче акцентират и върху други съществени моменти в бъдещото развитие на България като част от ЕС.
Вероятно въпросът, който си задават повечето обикновени граждани, без да са ядрени специалисти, е как едно решение ще се отрази върху личните им сметки. Твърдението, че България няма нужда от АЕЦ и в момента има излишък от електроенергия, вероятно не е съвсем коректно, ако се погледнат следните данни:

 Средната цена на тока на едро в България е 8 ст/кВч. Тя се получава при усредняване на посочените в таблицата цени и съответното електропроизводство. От горната таблица се вижда, че единствено АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица Изток 2 работят на цена под средната. Това означава, че потенциалната печалба на АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ МИ2 се използва за да се финансират загубите от надпазарните цени на тока от ТЕЦ и ВЕИ, е коментарът на Български атомен форум - Булатом. Особено губещ е АЕЦ Козлодуй. Ако той продава тока си на пазарна цена (средна за страната), той ще има печалба от над 800 млн. лева. В момента тази печалба се пренасочва към ТЕЦ и ВЕИ. При това цената на тока от ТЕЦ ще се увеличава поради приетата от ЕС „Пътна карта за преход към икономика с ниски емисии на въглероден диоксид до 2050 г.”
Пътна карта за намаляване на въглеродните емисии
Европейският парламент не отрича съществуването както на ядрена енергия, така и на възобновяеми енергийни източници. Нещо повече - съветът към страните е да използват възможно най-широк набор от средства за производство на електроенергия с ниска въглеродна интензивност. В този микс дяловете за производство на ток в ЕС към 2050 г. биха изглеждали така:
40% от ВЕИ
33% от АЕЦ
27% от ТЕЦ с улавяне и съхраняване на СО2.
Общото производство на ток до тази дата ще се увеличи повече от два пъти, според същите прогнози.
Къде е България?
Предстои страната ни да се изправи пред проблема с ТЕЦ-овете, по-точно тяхната модернизация. Тези, които не разполагат с инсталации за улавяне и съхраняване на СО2, ще се наложи да спрат. Затруднение създава и фактът, че това улавяне и съхранение на въглеродни емисии е нова технология и все още няма практическо приложение. Стойността на новите инсталации в топлоелектрическите централи е висока. От друга страна, цената на ток от ТЕЦ ще се оскъпи заради плащането на въглеродните емисии.
Според прогнозите, цените на въглеродния диоксид ще се повишават постепенно, за да достигнат 100—370 евро на тон CO2 (или равностойното количество други парникови газове) до 2050 г.:

- 20÷74 ст/кВч за ТЕЦ на въглища, ако приемем тон CO2 за един МВч
- 10÷37 ст/кВч за ТЕЦ на газ, ако приемем половин тон CO2 за един МВч

Основната цел на „Пътната карта” на ЕС е до 2050 година електроенергетиката да не освобождава въглеродни емисии в атмосферата. Това ще трябва да направи и България. Деликатният въпрос е как този преход да не натежи прекалено на обикновения човек.

Забележка: Използвани са данни от доклада „За ядрената енергетика - сигурни доставки, работни места и прогнозируеми цени”, Български атомен форум - Булатом.