Ако не платим 300 млн.лв. на ЕРП-тата

Данаил Алеков
Протестите срещу монополите взеха връх в неделя, когато повече от 100 хил. недоволни българи бяха на улицата. Както стана ясно, оставката на кабинета Борисов не решава проблемите с високите сметки, затова протестиращите включиха и новото си искане – анулиране на декемврийските сметки.
Какви ще са загубите в този случай за електроразпределителните дружества (чешката ЧЕЗ, австрийската ЕVN и чешката Енерго-Про) и ще доведе ли до фалит на монополистите?
Сметките за декември
Средноаритметичната стойност на декемврийските сметки за електроенергия за всички битови клиенти на EVN България в Югоизточната част на страната е 48.63 лв. без ДДС. Това показва анализ на ЕVН за потреблението на електроенергия през последния месец от изминалата година. Иначе казано, средно статистическия потребител на електроенергия в Югоизточна България е платил сметка от 58,36 лв. с ДДС. В действителност, близо една трета от клиентите (28,3%) попадат в групата с по-голяма консумация на електроенергия – между 300 и 1000 квтч., а средната начислена сметка за тази група е 98,2 лв. с ДДС. Потребителите с консумация над 1000 квтч. са навъртeли средна сметка от 262,28 лв. с ДДС, но техният брой е най-малък (2,6%). Близо половината клиенти (48%) попадат в групата с по-малка консумация – под 300 квтч. и имат средна начислена сметка 23,95 лв. с ДДС.
ЕVN България е второто по-големина електроразпределително дружество в страната, като снабдява с електроенергия 1,5 млн. клиенти в Югоизточна България.
С най-голям пазарен дял – около 40%, е ЧЕЗ България, като компанията предоставя електроенергия на 1,9 млн. крайни потребители.
Третият монополист - Енерго-Про от своя страна снабдява 1,1 млн. клиенти с електроенергия. EconomyNews.bg поиска информация от пресцентъра на ЧЕЗ България за средните месечни сметки за ток, но поради отказа, който получихме, ще смятаме с цифрите от ЕVN.
Сметките
Да приемем хипотетичната ситуация, в която сметките на всички клиенти бъдат анулирани, или всички потребители, без изключение, обявят бойкот и не платят задълженията си (което не е препоръчително да се прави, освен ако няма алтернативен източник на енергия, защото от 5 март EVN започва да спира тока на длъжниците).
Кой какви загуби ще понесе по веригата – ЕРП, НАП и НЕК/EСО/, производители?
Според шефа на EVN Йорг Золфелнер реалната възвръщаемост (печалба) на дружеството е 5,85%.
Делът на ЧЕЗ в структурата на крайната цена на електроенергията е 9,28%.
Най-висок е делът при „Енерго про“ – според представителят на компанията Стефан Абаджиев, за дружеството остават 16,7% от сметките за ток.
Като вземем предвид пазарния дял и броя на крайните клиенти на трите дружества, то средно 9,95% от сметката за ток на всеки българин отива в ЕРП-тата – закръгляме данните на 10%. Останалите участници по веригата имат съответно дялове: 16% за НАП и 74% за НЕК ЕАД, дъщерното ѝ дружество ЕСО (Електроенергиен системен оператор ЕАД), както и производителите на електроенергия.
Така за месец януари всички потребители трябва да платят общо за сметки за ток:
4,5 млн. X 58,36 лв. = 262,62 млн. лв. с ДДС
От които 26 млн. лв. са реалната печалба за ЕРП-тата, 42 млн. лв. е сумата, която ЕРП-тата трябва да платят в НАП, а 194 млн. лв. – на НЕК и ЕСО. Тоест, ако никой не си плати сметките за декември, ЕРП-тата ще задлъжнеят с 236 млн. лв.
Да вземем предвид активите на дружествата от последния годишен финансов отчет:
ЕВН България Електроразпределение ЕАД (869 млн. лв.)
ЧЕЗ Разпределение България АД (720 млн. лв.)
Енерго-Про ЕАД (669 млн. лв.)
Енерго-Про Мрежи АД (474 млн. лв.)
ЧЕЗ Електро България АД (218 млн. лв.)
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД (196 млн. лв.)
Енерго-Про България ЕАД (117 млн. лв.) и т.н.

При тези огромни активи на дружествата, един потребителски бойкот и неплащане на месечните сметки няма да доведе до нищо друго, освен спирането на тока на много хора (в Търговския закон, основанията за обявяване на несъстоятелност са неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост, т.е. стойността на актива е по-малка от стойността на пасива). По отношение на конкретното искане на протестиращите, възможността някое ЕРП да анулира сметките и да плати доброволно задълженията към НЕК/ЕСО и НАП на практика е нулева.
Примерът от 2000 г. в гр. Сан Диего (Калифорния, САЩ) по време на енергийната криза, когато организиран от местни политици бойкот на сметките смъква цените на тока ("Geoinvestor", 19 октомври 2000 г.) ще има съвсем друг ефект в България. Теоретично, единственият начин дадено електроразпределително дружество да фалира е, ако всеки започне да си произвежда ток.
Другото е пълна либерализация на пазара, в която потребителят да избира съответния доставчик - тази цел е заложена още в приватизационните договори през 2003г.
За едно десетилетие обаче няма никакво развитие в тази насока, вероятно заради интереси на високо ниво това да не се случи.