Активите на банките: +1,1 млрд. лв., Q2

През второто тримесечие на 2021 г. активите на банковата система са нараснали с 1,1 млрд. лв. (0,9 на сто) до 128,5 млрд. лв., отчита БНБ в тримесечното си издание "Банките в България".
През периода кредитите и авансите се увеличават (поради нарастването на кредитния портфейл и на вземанията от кредитни институции), както и дълговите ценни книжа (главно при други финансови предприятия и сектор "държавно управление"). Спрямо края на март намаляват паричните салда в централни банки и другите депозити на виждане, а паричните наличности нарастват.
В края на юни делът на петте най-големи банки в активите на банковата система достига 66,6 на сто (при 66,3 на сто към 30 юни 2020 г.). Петте значими банкови институции (съгласно критериите на ЕЦБ) в края на юни 2021 г. са заемали 65,9 на сто от активите на банковата система, а по-малко значимите - 30,8 на сто (при съответно 65,6 на сто и 31,1 на сто в края на март).
Спрямо края на март размерът на брутните кредити и аванси се е увеличил с 1,9 млрд. лв. (2,3 на сто) до 82,1 млрд. лв. Вземанията от кредитни институции са нараснали с 831 млн. лв. (8,5 на сто) до 10,6 млрд. лв. Брутният кредитен портфейл на банковата система се е увеличил с 1022 млн. лв. (1,4 на сто) до 71,5 млрд. лв. в края на юни. Основен принос за това има растежът на кредитите за домакинства (с 1041 млн. лв., 3,9 на сто). Увеличение се наблюдава и при вземанията от други финансови предприятия (със 125 млн. лв., 2,6 на сто), и от сектор "държавно управление" (с 14 млн. лв., 1,5 на сто), а тези от нефинансови предприятия намаляват (със 158 млн. лв., 0,4 на сто).
През тримесечието делът на кредитите и авансите за резиденти е намалял до 86 на сто, а този за нерезиденти се е увеличил до 14 на сто (при съответно 86,6 на сто и 13,4 на сто в края на март). Във валутната структура на кредитите и авансите дяловете на вземанията в левове и в евро бяха съответно 58,7 на сто и 37,7 на сто (при 58,6 на сто и 37,8 на сто три месеца по-рано). Делът на кредитите и авансите в други валути се е запазил - 3,6 на сто в края на юни.
През второто тримесечие депозитите в банковата система са нараснали с 1 млрд. лв. (0,9 на сто) до 109,4 млрд. лв. Принос за увеличението имат привлечените средства от домакинствата (с 975 млн. лв., 1,5 на сто) и другите финансови предприятия (със 780 млн. лв., 25,3 на сто). Нарастване се наблюдава и при ресурса от сектор "държавно управление" (със 122 млн. лв., 3,5 на сто). Намаление отбелязват депозитите на нефинансови предприятия и на кредитни институции, съответно с 687 млн. лв. (2,1 на сто) и със 171 млн. лв. (3,5 на сто).
Собственият капитал в баланса на банковата система в края на юни възлиза на 16 млрд. лв., като спрямо края на март е нараснал с 403 млн. лв. (2,6 на сто), което се дължи основно на повишението на печалбата през периода. През втората четвърт на 2021 г. са се увеличили другите резерви (със 149 млн. лв., 3,4 на сто), а неразпределената печалба е намаляла (със 79 млн. лв., 1,8 на сто).
През второто тримесечие банковият сектор осъществяваше дейността си в условията на продължаващо възстановяване на икономическата активност. Динамиката на вътрешното търсене бе основният фактор за нарастването на доходите и подобрението на финансовото състояние на предприятията и домакинствата. Текущото наблюдение на кредитите, обезпечени с жилищен имот, показва засилване на кредитирането през 2021 г., изразено в ускорено нарастване на общата им сума.
В рамките на тримесечието обемът на необслужваните кредити отбеляза спад, което бе свързано с операции по отписвания и продажби, главно в сегмента на кредитите за нефинансови предприятия, посочва БНБ. Несигурността относно развитието на пандемията от COVID-19 остава значителна независимо от започналото подобрение в икономическата среда. Предвид това, че към настоящия момент частният кредитен мораториум е изтекъл за съществена част от попадналите в обхвата му кредити, качеството на кредитния портфейл може да се влоши при потенциално отслабване на икономическата активност. Засега не се отчита съществена промяна в обема на необслужваните кредити, но има признаци за изостряне на кредитния риск в сравнение с периода преди началото на пандемията.
Показателите за доходността на банковия сектор са се повишили на годишна база под влияние на по-малкия размер на обезценките и нарастването на дохода от такси и комисиони. Същевременно средата на ниски лихвени равнища продължава да оказва натиск върху динамиката на нетния лихвен доход, посочват от Централната банка.
С цел да се засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките, през септември 2021 г. УС на БНБ увеличи нивото на антицикличния буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, на 1 на сто, в сила от 1 октомври 2022 г. Решението за увеличаване на нивото на антицикличния буфер беше оповестено 12 месеца преди влизането му в сила. За периода до края на третото тримесечие на 2022 г. равнището на антицикличния буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, се запазва на ниво от 0,5 на сто.
Текущите нива на капиталовите съотношения са значително над минималните регулаторни изисквания и изискванията за капиталови буфери, заявяват от БНБ.
През второто тримесечие при кредитния портфейл на банковата система се запази прирастът, отчетен през първата четвърт на годината, като същевременно намалението на размера на необслужваните активи се ускори. В резултат бе регистрирано понижение в съотношенията
на необслужваните кредити при всички основни сегменти на кредитния портфейл и общият им дял в него се понижи от 8,08 на сто до 7,71 на сто в края на юни, което формира спад с 37 базисни точки през периода (при намаление с 13 базисни точки през първото тримесечие). Сред предпоставките, допринесли за понижението на дела на необслужваните кредити през тримесечието, са били операциите по отписвания и продажби на кредити и отсрочването на задължения по частния мораториум.
Брутните необслужвани кредити и аванси спрямо края на март са намалели със 184 млн. лв. (3,2 на сто) до 5,5 млрд. лв. в края на юни. Нетните необслужвани кредити и аванси (след приспадане
на присъщата им обезценка) през второто тримесечие са се понижили със 157 млн. лв. (5,1 на сто) и в края на юни са били 2,9 млрд. лв. Този остатъчен кредитен риск е продължил да бъде изцяло покрит от капитала, превишаващ капиталовите изисквания и буферите.