Алтернативен бюджет 2020

За пръв път след кризата правителството предлага бюджет с баланс на приходите и разходите за 2020 г. Това отбелязват икономистите от ИПИ.  Макроикономическите допускания в рамката на бюджета за следващата година приемат запазване на текущата стопанска динамика през следващата година. В същото време, есенните прогнози на ЕК и МВФ сочат влошаване на очакванията за растеж в глобалната и европейската икономики. Основанията за песимизъм стават все по-видими - забавяне на растежа и вътрешните инвестиции в Китай, несигурността в глобалната търговия заради неясните последици от „търговските войни“, силната зависимост на водещите европейски индустриални икономики от износа на външни пазари. Заедно с това, растежът в ЕС вероятно ще остане потиснат продължително време заради структурни проблеми със застаряване и намаляване на населението, изоставане в наука, образование и технологични иновации, висока регулаторна тежест.

Влошаване на външната среда, и особено в най-големите търговски партньори на България, може да доведе до свиване на износа, ограничаване инвестиционната активност и съкращаване на работни места. Това ще забави ръста на доходите и потреблението, и в по-общ план – на доверието на домакинствата. При по-слаб външен шок с минимални ефекти върху експортните сектори у нас е възможен и сценарий за 2020 г., в който ключови показатели за икономиката дори надхвърлят заложените в макрорамката на правителството. България е догонваща икономика и „преместването“ на производства и услуги в дългосрочен план може да продължи и дори да се ускори, като частните инвестиции и доходите могат да нарастат с по-бързи темпове. Кредитирането за домакинствата не изглежда да се забавя в последните месеци, и при запазване на тези темпове може да е над очакваното в прогнозите.

На фона тази противоречива картина правителството предлага бюджет с ръст на данъчните приходи от 7%, което съвпада с нарастването на номиналния БВП около 7% за 2020 г. Това поставя под въпрос очакваната ефективност на мерките за увеличаване на събираемостта на данъците. Разходите, ако изключим еднократния ефект от плащането за въоръжение, растат със същия темп.

Приоритетите са увеличаване на заплатите на учителите и заетите в бюджетната сфера, както и (отложеното) въвеждане на ТОЛ системата. След поне пет години на устойчив икономически растеж би следвало да се стартират реформи в редица бюджетни системи и разходни програми, насочени към дългосрочна промяна на стимулите и ефективност в постигането на целите на политиките. За съжаление, такива стъпки са по-скоро изключение.

Анализът на очакваната динамика на европейската и българската икономика за следващата година сочи все по-голяма несигурност. В такава среда благоразумната политика е стремеж към бюджетен излишък, който да действа като буфер при реализиране на негативния сценарий. Заедно с това трябва да се припомни, че щедрото бюджетиране на разходи, особено на капиталови, вече няколко години играе ролята на „скрит“ буфер – неизпълнението на разходите оставя значим резерв, който или може да покрие проблем с несъбрани приходи, или да бъде и разпределен и похарчен с решение на изпълнителната власт.

Основни акценти от Алтернативния бюджет на ИПИ:

Спиране на негативните тенденции за увеличаване на данъци и осигуровки и реални стъпки за намалението на данъчно-осигурителното бреме, в т.ч. чрез премахване на някои данъци – например облагането на дивидентите, лихвите и застрахователните премии;

Увеличаване на заплатите в публичния сектор, в т.ч. заплатите на педагогическия персонал, но и сериозно преструктуриране на администрацията – през последните три години липсват каквито и да са мерки за свиване на публичния сектор;

Реални осигурителни промени, които да дадат повече избор на хората – намаляване на пенсионните осигуровки с 2 пр.п. и прехвърляне на 2 пр.п. от здравните осигуровки към частни дружества, за да се разбие монопола на НЗОК;

Свиване на преразпределението през бюджета, мерки за финансова децентрализация и планиране на излишък, който да направи бюджета по-прозрачен.

Предложението на ИПИ е по-амбициозно от гледна точка на разходите, защото има необходимост от повишаване на ефективността на и намаляване на пилеенето на публичните разходи. Бюджетът е реформиран там, където е най-неефективен – в раздутата администрация и издръжка, субсидиите към определени сектори и дискреционните капиталови разходи в края на годината.

Преразпределението в Алтернативния бюджет на ИПИ е малко над 34% от БВП, като се планира и излишък в размер на 1549,8 млн. лв. Наред с намалението на данъчно-осигурителното бреме и увеличения избор в осигурителните системи, алтернативата на ИПИ предвижда и реални стъпки за финансова децентрализация чрез пренасочването на приходите от 2 процентни пункта от подоходното облагане към общините. Вярваме, че всички тези политики биха довели до по-бърз растеж, по-високи доходи и благосъстояние на населението. Те отключват потенциала на местно ниво и могат да засилят сближаването между регионите в  страната.

Фокус върху фискална децентрализация

Алтернативният бюджет на ИПИ залага реални мерки за финансова децентрализация, като преотстъпва 1/5 от приходите от подоходното облагане на общините. Това са 876 млн. лв., които биха постъпили в общинските бюджети от облагането на доходите на българските граждани. В допълнение към това са направени някои промени в изравнителната субсидия и субсидията за капиталови разходи, като последните са насочени към малките общини за сметка на големите областни центрове. Така общините ще имат повече собствен ресурс, а държавните трансфери ще могат да бъдат насочени към по-малките и бедни общини и да постигнат по-сериозен кохезионен ефект. 

През 2020 г. държавата предвижда да предостави трансфери на общините в размер на 4,2 млрд. лв., като от тях 3,7 млрд. лв. са за делегирани от държавата дейности, 200 млн. лв. субсидия за капиталови разходи и 350 млн. лв. трансфери за местни дейности. Данъчните приходи на общините през 2020 г. ще бъдат в рамките на 1 млрд. лв., тоест над 4 пъти по-ниски спрямо общите трансфери от държавата. Това съотношение предопределя тежката зависимост на общините от трансфери и субсидии и често води до отлагане на публични инвестиции на местно ниво. Прехвърлянето на 1/5 от приходите от подоходното облагане на общините ще направи местните власти по-самостоятелни и ще им позволи да провеждат последователна и дългосрочна политика спрямо нуждите на съответното населено място.