Алфа Рисърч: Рейтинги, РБ настига ДПС + атентат

Управляващата коалиция и най-вече ГЕРБ излизат с повишено доверие след  местните избори, но същевременно ключови министри и политики губят подкрепа, показва регулярното национално представително проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 10-18 ноември  сред 1100 пълнолетни граждани на страната чрез пряко стандартизирано интервю по домовете.

Сред националните партийни и политически лидери с най-висока подкрепа се ползва премиерът Бойко Борисов. Доверието в него нараства петнадесети пореден месец, като достига 38.3% и за първи път от три години позитивните оценки вземат връх над негативните. По-скромна е подкрепата за кабинета – 24% доверие срещу 42% недоверие.

Разликата в доверието към  премиера и правителството се дължи основно на факта, че Борисов се оценява за действията си в качеството му на политически лидер. Като такъв, той няма конкуренция, поне не в настоящия момент. Кабинетът обаче се оценява през призмата на водените политики, а спрямо повечето от тях мнозинството граждани са силно критични.

Традиционно финансирана и традиционно одобрявана сфера и в двете правителства на Борисов остава инфраструктурата (73%), а най-харесван министър – Лиляна Павлова (36.5%). Томислав Дончев, министърът на еврофондовете, чието усвояване беше в основата на спечелването на местните избори, също запазва стабилен позитивен рейтинг.

Здравеопазването (16%), социалната политика (13%) и земеделието (12%), макар и с много по-ниски оценки от инфраструктурата, са следващите, в които гражданите виждат известни позитивни промени. Интересното тук е, че министрите Ивайло Калфин и Петър Москов  се нареждат съответно на второ и трето място сред успешните членове на кабинета. Те са единствените с  невралгични ресори, запазващи достатъчно висока подкрепа (по 20%), независимо от разгорещените дебати по реформите в техните сфери.

Въвеждането на данък „обществено здраве” – една от най-оспорваните инициативи на здравния министър Петър Москов – получава подкрепата на 53% от пълнолетните жители на страната. Най-силният ефект от дебата „за” и „против” данъка е събуждането на интереса на българите към състава на консумираните от тях продукти. Като резултат,  здравните аргументи, сред които най-вече притесненията за храненето на децата, са надделели над икономическите мотиви срещу данъка.

Почти всички останали ресори и правителствени политики се характеризират с високо равнище на неодобрение. Различни по характера си причини –  начина на обсъждане на дадени  законопроекти, проблеми в съответните сфери, или липса на координация, са довели до по-рязък спад в рейтинга на трима министри – образователния Тодор Танев, вътрешния Румяна Бъчварова и на туризма Николина Ангелкова. Силно негативни  са  обществените  реакции към протестите на полицаите и начина, по който се гарантира сигурността на гражданите.

Застаряващото население и оценките за състоянието на отделните сфери оказват решаващо влияние върху вижданията на анкетираните за приоритетите на  финансиране чрез Бюджет 2016 – за социални плащания и пенсии (86%), здравеопазване (81%),  образование (73%). Най-ниска е подкрепата за отделянето на  повече пари от данъците  за администрация (6%), вътрешен ред и сигурност (37%) и за чисто икономически дейности и услуги (38%). Девет от десет анкетирани са срещу повишаването цените на винетките.

След атентатите в Париж, мнозинството от българите (52%) са на мнение, че заплахата за България е същата, както и за останалите европейски страни. Около една пета смятат, че сме изложени на по-малък риск, не защото сме по-добре защитени от нашите  служби, а  защото страната ни не е мишена за терористите. Според 28% обаче, обратното, ние сме изложени на по-голяма опасност, тъй като сме на границите на Европейския съюз.

Атентатите повишават опасенията на българите, но мнозинството запазват спокойствие и обичайния си начин на живот. Мерките, които в личен план възнамеряват да предприемат, са най-вече да избягват места с по-голямо присъствие на чужденци  и масови публични събирания. Не е изключен и известен отлив от екскурзии и пътувания – 6% заявяват, че са имали планирано пътуване в чужбина, но са се отказали да го осъществят.

В електорален план няма значима промяна в подкрепата за основните политически сили – лек ръст при ГЕРБ и РБ, лек спад при ПФ и по-значителен при БСП и Атака. За 80% от анкетираните, на местните избори ГЕРБ е увеличил влиянието си в обществото. Според 29% Реформаторският блок също излиза от изборите с по-добри позиции. Ореола си на „силната партия“ започва да губи ДПС. Едва  8% са на мнение, че неговата тежест се е увеличила  – също толкова, колкото смятат, че се е увеличила тежестта на новите малки  партии като АБВ и Движение 21. Като основни губещи обаче се оценяват най-вече БСП и Атака. Според 77% влиянието на БСП сред избирателите спада, 80% твърдят същото за Атака. Ако днес имаше избори, националистите на Волен Сидеров биха останали извън парламента.

Ако днес се проведат избори то ГЕРБ ще получи – 24.5%, БСП – 8.4%, ДПС – 6.8%, РБ - 6.5%, ПФ – 4.2%, АБВ – 3.5%, Атака - 1.8%.

В сравнение с месец юни, ръст от 4 на сто е налице и в личния рейтинг на президента Росен Плевнелиев. Одобрението за него идва основно от социалните групи, най-активно подкрепили референдума за електронното гласуване.