Алчността на банките май надделява

Deutsche Welle
На 15 септември 2008 година фалира една от най-големите инвестиционни банки – Lehman Brothers. Американците посрещнаха датата със смесени чувства. Все пак точно тази банка извършваше несериозни и безразсъдни сделки. Множество клиенти, пестили парите си чрез деривати и сертификати от Lehman Brothers, загубиха спестяванията си. Въпреки това, според тогавашния финансов министър на САЩ Хенри Полсън, банката е трябвало да бъде спасена. Защото колапсът на  банката сложи началото на най-тежката световна банкова криза от 80 години насам, криза, последвана от световна рецесия.
Световната икономическа катастрофа бе предотвратена единствено чрез намесата на правителствата. Малките банки изчезнаха от небосклона, на големите бяха хвърлени спасителни пояси на стойност милиарди долари, евро, лири, йени и швейцарски франкове.
Но как се стигна до тук? Множество финансови институти натрупаха състояние посредством несериозни сделки. Всичко онова, което минаваше за иновативно, всъщност бе несериозно и криминално.
Лекомислието и преувеличаването, граничещо с криминално деяние, все още не са наказани подобаващо, защото усилията бяха насочени към предотвратяване на катастрофата, а не към справяне с миналото.
Финансовите щети днес са огромни - сумите, отпуснати за спасяване на банките и възстановяване на конюнктурата в различните страни по света, възлизат на общо над 10 000 милиарда долара.
Вярно, че повтарянето на Голямата депресия от 1929/1930 бе предотвратено, но дълбоките следи, оставени от финансовата криза и рецесията, не могат да бъдат заличени така лесно.
Фалитите и безработицата ще продължат и през идните години. В същото време изглежда, че индустрията се съвзема по-бързо от очакванията. Колкото и да е радостна тази новина обаче, точно това икономическо възстановяване ще улесни опита на финансовия бранш да се размине с по-строгата регулация и контрол.
Предстоящата среща на върха на страните от Г-20 в Питсбърг в края на месеца е всъщност последната възможност за правителствата на отделните държави да се договорят за въвеждането на общи стандарти за банките и хедж фондовете.
Шансовете да се стигне до повече регулация на финансовия сектор обаче не са никак добри, понеже в някои страни - като Великобритания и Швейцария - този бранш е прекалено голям и влиятелен, за да позволи да бъде контролиран по-строго.
В големите банки в Лондон и Ню Йорк вече подготвят следващото парти. Редица банки отново започнаха да печелят завидно добре, а мениджърите им отново очакват големи бонуси.
Ако правителствата не се наложат и не успеят да сложат край на лекомислието и алчността, следващата криза е неизбежна, а последиците от нея ще са непредвидими.