АМ "Струма" - тунел или тунели при Кресна?

Европейската комисия не е потвърдила, че е съгласна с намеренията на правителството последния участък от магистрала "Струма" да се препроектира и вместо един 15-километров тунел, да се изградят серия от по-малки тунели и виадукти.

Правителствен източник коментира за БГНЕС, че темата ще бъде обсъждана в рамките на започващата днес двудневна визита на европейския комисар по регионалната политика Корина Крецу. Тя трябваше да посети България в края на май месец, но поради проблем с въздушния трафик в Брюксел визитата бе отложена.

Още преди година EconomyNews.bg писа обширно по темата: Тунел Кресна спира АМ "Струма". Български игри.

От началото на втория управленски мандат на кабинета "Борисов", министрите ангажирани с Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура", по която ще се финансира изграждането на най-сложния участък на магистрала "Струма", предприеха редица мерки, за да се стигне до препроектиране на трасето. Преди две седмици регионалният министър Лиляна Павлова бе категорична, че тунел няма да се строи, защото нови проучвания са показали, че той не е най-удачния вариант. Междувременно Националната компания "Стратегическа инфраструктура" почти приключи процедурата по избор на изпълнител на препроектирането на участъка. За момента обаче няма официално становище на Брюксел, че са склонни да преразгледат взетото преди седем години решение, че при Кресненското дефиле ще се преминава през 15-километров тунел. Сред причините, които могат да попречат на намеренията на управляващите, може да са проучванията на екологични организации и изготвен преди години ОВОС, че строителството на серия от малки тунели и виадукти ще е пагубно за околната среда.

В подкрепа на искането си за отказ от изграждането на 15-километров тунел, българските власти представят аргумента, че алтернативният вариант ще е значително по-евтин. Изчисленията показват, че дългият тунел би струвал около 1.1 млрд. лв., което би значило, че почти всички средства от еврофондовете за строителство на пътища до 2022 г. ще отидат за участъка на АМ "Струма". Родната строителна индустрия твърди, че цената на алтернативния вариант би била наполовина по-ниска, а със спестените пари, управляващите се надяват да изградят участъка на магистрала "Хемус" от Ябланица до Велико Търново.

Неофициално се твърди, че съществува и друга причина, която ще натежи при взимането на окончателното решение, посочва агенцията. Нужната техника и опит за изграждането на сложно съоръжение, каквото би било 15-километровия тунел, имат ограничен кръг чужди фирми, с които българските строители не биха могли да се конкурират при търга за избор на изпълнител на отсечката.

Това твърдение обаче подлежи на опровержение. EconomyNews.bg припомня, че преди година строители защитиха тунел "Кресна". Българските тунелни строители съобщиха на пресконференция, че тунелът на магистрала "Струма" в района на Кресненското дефиле може да бъде готов за 5 години. Тунелът трябва да се изгради както предвижда идейната концепция, одобрена от ЕК, смятат още представители на тунелния бранш у нас, представени от Българската асоциация за геотехническо и тунелно строителство - БАГТС. Както е известно преди месец против проекта за 15-километров тунел Крупник – Кресна се обявиха представители на браншови организации в пътищата, пътната безопасност, строителството и УАСГ. Те поискаха той да бъде преразгледан и да се търсят алтернативи на това трасе.
Тунелът може да се построи в рамките на 50-60 месеца, каза инж.арх. Валентин Трашлиев, председател на УС на БАГТС.

Цената му няма да надхвърли 350-380 млн.евро, а не както пътните строители твърдят, че тя би била почти над 1.1 - 1.5 млрд.лева.
Хората от тунелния бранш опровергаха също твърденията на пътните строители, които обявиха, че български фирми нямат потенциал за изграждат такива съоръжения.
От БАГТС казаха, че България има достатъчно обучен и висококвалифициран персонал в тунелното строителство - 500 - 600 машинисти, най-голямата група в ЕС, които може да се ангажират в проекта. През последните години те строят тунели в Испания, Гърция, Сърбия, Ливан, Германия, Турция, както и метрото.
В България всеки метър тунел е построен от български строители, казва още доц. д-р Виктор Ташев, управител на БАГТС.

Днес Корица Крецу, която е румънският комисар в Европейската комисия, ще пристигне у нас през "Дунав мост". "Във фокуса на визитата ще бъдат инвестициите, които Европейският съюз прави чрез кохезионната политика в развитието на България с пълноценно използване на оставащите средства от периода 2007-2013 година и новите възможности, възникващи от програмите в настоящия период, съобщиха от представителството на ЕК в София", съобщиха от представителството на комисията у нас. В момента страната ни заема 23-то място по темпо на усвояемост от 28 страни-членки на ЕС. България изпреварва по този показател Румъния с 15%. Средствата, които сме успели да усвоим половин година преди изтичането на програмния период възлизат на 76,3%. Очаква се Крецу да обсъди с българските власти вариантите за ограничаване на загубите, които страната ни ще генерира с приключването на програмния период.

В същото време страната ни продължава да е сред страните, които очакват одобрението на още две от оперативните програми за новия програмен период. В рамките на визитата си Крецу е много вероятно да обяви, че оперативните програми "Околна среда" и "Региони в растеж" вече са одобрени.

Днес в Русе Корина Крецу ще се срещне с вицепремиера по европейските фондове Томислав Дончев. Двамата ще открият обновения булевард "Тутракан", ремонтиран по трансграничен българо-румънски проект. Крецу ще посети и Речната информационно система за река Дунав, която е финансирана по оперативна програма "Транспорт". В София комисар Крецу ще се срещне още с кмета Йорданка Фандъкова и ще посети фонда за инвестиции в стартиращи предприятия "Eleven", създаден с подкрепата на финансовите инструменти по кохезионната политика на ЕС.

На 16 юни комисар Корина Крецу ще се срещне с министър-председателя Бойко Борисов и министрите, които отговорят за оперативните програми на България. В началото на годината, при среща в Брюксел Борисов запозна Крецу с идеите му за изграждането на газов хъб у нас.