АМ „Струма” е и геополитика

Довършването на АМ „Струма“ е голямото предизвикателство, което стои пред нас. В него има много геополитика – това е европейски коридор и най-прекият път от пристанището в Солун през България към Румъния или Западна Европа. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова за телевизия „Канал 3“. Този транзитен коридор е с национално и международно значение и е един от най-натоварените маршрути в България, който създава поминък и заетост на хората и би било национално предателство да не го довършим, отбеляза министър Павлова. Там трябва да има магистрала, скоростен път или каквото и да е съоръжение, с което да осигурим безопасно преминаване, защото всеки ден си отиват човешки животи, категорична беше тя. В строителството на последния участък през Кресненското дефиле се сблъскват, както финансови, така и сериозни лобистки интереси. Едно е да се построи път за 350 млн. евро, за колкото ние искаме да го построим и за колкото имаме проектно решение, друго е някой да даде 1 млрд. евро, за да го построи по определен начин, подчерта Лиляна Павлова, визирайки варианта за преминаване с тунел. Не мога да кажа кои са фирмите, които имат интерес да строят големия тунел през Кресненското дефиле, но със сигурност това са само много големи, чужди строителни компании, които биха могли да изградят едно толкова мащабно и сложно съоръжение като 15-километров тунел, каза още регионалният министър и допълни, че освен финансовия аспект трябва да се вземе предвид и опасността от изграждане на такова съоръжение в район с висока сеизмологична активност. Друг съществен проблем при този вариант на преминаване е нуждата от депонирането на огромното количество земна маса, в която е отчетено съдържание на радиоактивни елементи. Земната маса от такъв изкоп е с обем, по-голям от НДК. Проектът е неизпълним, ако не се разкрият радиоактивни депа за отпадъци, в които тя да се съхранява, поясни министърът на регионалното развитие.
 Тя обясни, че има идеен проект, който максимално използва съществуващия път и е максимално щадят за околната среда. Той включва тунели, полутунели, виадукти или преминаване на пътя на две нива. Това са проектни решения, които се прилагат в цял свят и ще ни струват 350 млн.евро, а не 1 млрд., отбеляза Павлова. Важно е да имаме две платна в една посока на движение, да нямаме насрещно движение, а дали ще е магистрала или скоростен път е без значение, когато можем да постигнем добра скорост на преминаване и безопасност, категорична беше тя.