Американците изхвърлят половината храна

Половината от хранителните продукти, произвеждани в САЩ, се изхвърлят. Това сочи ново проучване, обхващащо официални данни, интервюта с десетки фермери, опаковчици, шофьори на камиони, изследователи, активисти и представители на правителството, пише британският вестник The Guardian.

Търсенето на "перфектните" плодове и зеленчуци вреди сериозно на климата и оставя десетки милиони хора гладни. Американците изхвърлят почти толкова храна, колкото консумират. Причината е свързана с "култа към съвършенството", който не само задълбочава проблема с глада и бедността, но и води до тежки последици за околната среда.

Огромни количества от пресни продукти, отглеждани в САЩ, се оставят просто да изгният по полетата или се използват за храна на добитъка поради нереалистични и непоклатими козметични стандарти за вида им. От нивите и овощните градини на Калифорния до населени центрове на източното крайбрежие, фермери и други служители по веригата за разпределяне на храна твърдят, че високо хранителна и питателна храна се жертва в името на недостижимо съвършенство, което търговците търсят.

"Всичко е заради недостатъците на продукцията", обяснява Джей Джонсън, който доставя пресни плодове и зеленчуци от Северна Каролина и централната част на Флорида. "Това, което се случва в нашия бизнес днес е, че ако продуктът не е перфектен, той се изхвърля. Или е идеален за тях, или го отхвърлят. И след това той просто остава", допълва Джонсън.

Хранителните отпадъци често се описва като проблем "от фермата до вилицата". Продукцията се губи по полетата, в складове, при пакетиране, дистрибуция, в супермаркети, ресторанти и заради хладилници.

Всяка година търговците на дребно и потребителите похабяват около 60 тона продукция на стойност около 160 млн. долара - една трета от всички произведени храни. Но това са данните само за "надолу по веригата". Това, което се случва нагоре по нея, е още по-стряскащо. Зеленчуци и плодове редовно биват изоставяни още по полетата, за да бъдат спестени разходи за труд при прибирането на реколтата. Продукцията, която все пак премине първата цедка при подбора, но има незначителни дефекти, които съвсем не се отразят на свежестта и качеството им, просто се изоставя да се скапе по складовете. Като се добавят към отпадъците на дребно, то сметката на експертите показва, че близо половината от производството на плодове и зеленчуци в САЩ се губи.

Загубата на храна се отразява все по-често като спирачка за доходите на домакинствата, които губят около годишно 1,6 хил. долара за четиричленно семейство. Същевременно обаче проблемът е директно предизвикателство към световните усилия за борба с глада, бедността и изменението на климата.

В световен мащаб се губи около една трета от произведената храна, или 1,6 млрд. тона на обща стойност около 1 трлн. долари. Предприемане на действия за справяне с проблема не е невъзможно, показват страни като Дания.

Администрацията на Обама и ООН се ангажираха до 2030 г. да намалят наполовина ненужните хранителни отпадъци от производителите. Организации, търговски вериги и други групи, като например Съвета за защита на природните ресурси, също обещаха да се намали загубата на храна.

Експерти предупреждават, че правителствата не могат да се борят с глада или изменението на климата, ако не бъдат намалени хранителните отпадъци, които "допринасят" с 8 % за глобалното замърсяване на околната среда - повече отколкото са показателите за Индия или Русия.

"Има много хора, които са гладни и недохранени, включително и в САЩ. Моето предположение е, вероятно 5-10 % от населението са все още гладен - те все още не разполагат с достатъчно храна. Ето защо хранителните отпадъци, загуба на храните има огромно значение. Хората все още са гладни", заяви Шенгън Фен, генерален директор на Института за изследване на храни във Вашингтон.

Според Агенцията за защита на околната среда в САЩ изхвърлената храна е най-големият самостоятелен елемент в депата. Хранителни сметища са нарастващ източник на метан, далеч по-мощен парников газ от въглеродния двуокис. Но експерти признават, че това е само малка част от айсберга, който представлява мащаба на проблема.