Английски фермер: Ползваме малко европейски средства

Преди 2-3 години системата по отношение на субсидиите за фермерите в Англия се е променила. И сега фермерите там получават евросредства, но с всяка изминала година те намаляват. Парите, които те получават, основно са свързани с изпълнението на редица екологични изисквания, които осигуряват по-добри условия за животните, обитаващи нивите, разказва репортаж на Fermer.bg.
За да получават средства, английските фермери са задължени да изграждат живи плетове около нивите си. В тези храсти гнездят и живеят фазани и други птици и насекоми. Поради тази причина, си има и определени периоди, когато е позволено подрязването на храстите. По този начин в страната се осигуряват подходящи условия за фазани, зайци, патета, които често необезпокоявани се разхождат по магистрали, селски пътища и край нивите... На фермера Питър Уайт, например, който отглежда 8 хил. дка в източната част на островната държава, поддръжката на храстите, му струва 3 хил. паунда годишно. Субсидията обаче, която е получил навреме през 2008 г. е била 21 лири за декар.
Друго важно екоизискване, което фермерите трябва задължително да спазват в Англия, за да получават средства, е изграждането на инфраструктура в самите полета – пътеки и пътища. Пътеките между полета, които често представляват асфалтиран път, трябва да са широки поне един метър, а затревените площи (алеи) край главния път трябва да са с широчина поне 2 метра.
Земеделците нямат право да обработват влажни и мокри терени. Това е друго важно изискване, което трябва да спазват. „Ако например на полето има по някаква причина изостанала вода, и ако ние влезем с машини да обработваме терена, без разрешение от регулаторния орган, има много големи глоби”, коментира пред Фермер.БГ Анди Уорд, който е обявен за фермер номер едно на Англия за 2008 г.
Освен това Анди разказа, че има такива зони, които се контролират за съдържанието на азот, защото в Англия изключително се следи за съдържанието на азот във водата. Задължително се правят няколко процедури преди да се вкара каквото и да е количество азот в почвата. Прави се цялостен анализ какво количество азот е необходимо за този вид почва и култура, която се отглежда. Тук под внимание се вземат предишните реколти, количествата на валежите, вземат се почвени проби за анализ, прави се прогноза за реколтата. И едва след като всички тези фактори се обобщят и вземат под внимание, се преценява под каква форма и колко трябва да е количеството на азота, който да се постави в почвата. Тази процедура се извършва всяка година на всяко едно поле, разказа Анди Уорд. В Англия има 2 организации, които регулират използването на торове и химикали и те са абсолютно безкомпромисни, когато открият нарушения и несъответствия.
В заключение можем да обобщим – макар и от различно естество, и английските фермери, също както българските трябва да покриват редица изисквания, за да получават субсидии за стопанствата си от Европейския съюз. Ситуацията обаче е следната – Когато английският фермер се постарае и изпълни необходимите изисквания, държавата ще му осигури навреме заслужените субсидии. Когато българският земеделец или животновъд изпълни десетките изисквания, то пак не се знае кога държавата ще му осигури полагащите му се субсидии... Уви!