Антибългарски прогнози на БСК

По повод представения на 19 юли 2016 г. от Фискалния съвет анализ на Конвергентната програма за 2016-2019 г., БСК изготви експресна оценка на степента на конвергенция на българската икономика към икономиката на страните от ЕС.

Анализът на БСК се базира на:

Данни за последните 9 години[1] на: Евростат, Европейската централна банка, Европейската комисия, Националния статистически институт, Българската народна банка и Министерството на финансите;

Допускане, че показателите за ЕС-28 се запазват на нивото от 2015 г., а тези за България се запазват на средното си ниво от последния 9-годишен период.

Три варианта за ръста на икономиката на ЕС:

• Нулев ръст;
• Ежегоден ръст от 0,5%;
• Ежегоден ръст от 1%.

Какво показват данните за периода 2007-2015 г.?

1. Реалният БВП нараства с незадоволителни темпове, непозволяващи ускорено догонващо развитие на икономиката, независимо от наличието на редица благоприятни фактори (преструктуриране на българския износ, намаляване на ценовите нива на горивата, свободното движение на хора, стоки и услуги).

2. Конвергирането на българските цени към средноевропейските е съществено. По отделни групи стоки:

С най-голяма степен на приближаване на цените до средните за ЕС-28 са: Потребителска електроника (92%), транспортни превозни средства за лично ползване (80%), облекла (79%), обувки (78%) и храни и безалкохолни напитки (70%);

С най-малка степен на приближаване са ценовите нива на следните групи стоки: Ресторанти и хотели (43%), транспортни услуги (46%), разходи за крайно потребление на домакинствата (47%), мебели и обзавеждане (50%) и електричество, газ и други горива (53%).

3. Общата конвергенция се осъществява значително по-бавно в сравнение с останалите страни от ЕС. За 2015 г. данните са следните:

4. За да достигне средните за ЕС нива на съответните показатели, на България са необходими, както следва:

Изводът на БСК:

След не по-малко от 10 поколения  България ще достигне средноевропейското ниво на БВП на човек от населението, а за изравняване с европейската производителност на труда са ни необходими най-малко 15 поколения (при 1% ръст на БВП на ЕС).

В същото време, за изравняване с ЕС по ниво на доход като дял от БВП е достатъчно по-малко от едно поколение.

Производителността на труда у нас нараства с много по-малки темпове от доходите. Нещо повече, единствено по показателя „доходи като част от БВП“ България изпреварва останалите държави в ЕС.

Това означава, че „изяждаме“ в аванс потенциалния си БВП!

[1] 2007-2015 г., след присъединяването на България към ЕС