Архитекти срещу МРРБ заради санирането

Програмата за саниране създава възможности за корупция, заяви арх. Гълъбов, зам.-председател на Камарата на архитектите в България по време на пресконференция на Камарата на архитектите в България и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Той критикува качеството на саниране, което в момента е клас C, а по думите му това скоро ще бъде забранено в Европа.

Ето как отговори МРРБ на критиките.
„Една от основните цели на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради  е те да достигнат минимум клас „С“ на енергопотребление.  Този клас на енергийна ефективност не е забранен от ЕС.  Напомняме, че в края на 2015 г. и началото на 2016 г. с  няколко последователни промени в Закона за енергийната ефективност и поднормативната уредба бяха транспонирани последните, най-актуални изисквания на Европейските директиви от 2010 и 2012 години за характеристиките на сградите и нивата на енергийна ефективност и тяхното следване стриктно се съблюдава при изпълнение на Програмата.  Постигането на клас „C” обезпечава ефикасното изразходване на публичния ресурс, т.е. да се постигне най-доброто съотношение разходи – ползи, съответстващо на добрите европейски практики. По-висок клас за енергийна ефективност на жилищата значи по-луксозно и по-скъпо строителство, което ще изчерпа значително по-бързо предвиденото финансиране и по този начин много по-малко домакинства ще се възползват от мярката.  Внушенията, че програмата ще достигне 4 млрд. лв. са лъжа. За тази година осигуреното финансиране е в размер на 1 млрд. лв. Имаме уверението на министъра на финансите, че за 2017 г. ще се осигурят още 1 млрд. лв. поради големия интерес от страна на гражданите. В най-добрия случай общия ресурс няма да надхвърли 2 млрд. лв. Това, че програмата ще достигне сумата от 4 млрд. лв. е подвеждащо внушение, което да противопостави обществото.

Всичко, което се прави понастоящем по Националната програма, е в пълно съответствие с европейските правила и стандарти, и българската нормативна уредба. Напомняме на арх. Гълъбов, също така, че европейските изисквания и българските закони правят разграничение между изискванията за енергийната ефективност на ново строителство и съществуващи сгради. Действително за новите сгради, изискванията са за близко до нулевото потребление на енергия, респективно клас „А“. Такова обаче не е предвидено за изпълнение по Националната програма, защото нямаме доказана икономическа ефективност при старите сгради, които се обновяват с публичен ресурс и целим той да достигне до максимален брой български граждани. След като в бъдеще започне изпълнение на програмата със съфинансиране от собствениците можем да търсим и увеличаване на енергийния клас.

По отношение на твърденията за влагани некачествени материали и строителни дейности, отправени на пресконференцията, информираме, че на основание чл. 163, ал. 2, т.2 от Закона за устройство на територията строителят носи отговорност за изпълнението на строителните и монтажните работи с материали, изделия, продукти и други в съответствие с основните изисквания към строежите, както и за спазване на технологичните изисквания за влагането им, а лицето, упражняващо строителен надзор на основание чл. 168, ал.1 от ЗУТ носи отговорност за спиране на строежи, които са в нарушение на изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 от ЗУТ, както и за недопускане на увреждане на трети лица и имоти вследствие на строителството.

В никакъв случай не можем да се съгласим, че възлагането на процедурите на инженеринг води до корупционни практики. Програмата не финансира единствено монтажа на топлоизолация и подмяна на покрив, а и конструктивно укрепване на сградите там, където се налага. Поради тази причина има различни стойности за отделните жилищни сгради, защото има разлика дали ще се поставя само топлоизолация или ще има и допълнителни дейности. Средната квадратура на сграда, одобрена по програмата е 5000 кв.м, т.е. става дума за огромни сгради, строени по индустриален способ. В последните 7 – 8 години има натрупан достатъчен опит и ресурсен капацитет в енергийното обновяване на сгради. Дейностите по саниране се базират на предписаните задължителни мерки в енергийното и техническото обследване на сградата. Това е достатъчна база, която дава информация за необходимите дейности при проектирането, и позволява да бъде възложена процедура за инженеринг, с която се пестят времеви, технически и финансови ресурси. Освен това обществените поръчки се организират от общините, които могат да предпочетат и друг метод, а не задължително инженеринг.  Ако арх. Гълъбов има достоверни данни за корупционни практики, може да сезира компетентните за тази цел органи, а не да хвърля недоказани обвинения в публичното пространство, които целят да дискредитират програмата, която среща огромен обществен интерес. „