Асансьорът на услугите

Сп. Economist / със силни съкращения/
Традиционните услуги, като търговията, хотелите, ресторантите и държавната администрация, остават до голяма степен в хватката на старите ограничения. Модерните услуги, като разработването на софтуер, кол центровете и аутсорсингът (при бизнес дейности, вариращи от обработването на застрахователни искове до преписването на медицински документи), обаче използват квалифицирани работници и могат да бъдат изнасяни. С други думи те са също като индустрията. Ако това наистина е така, тогава бедните страни трябва да са способни да преминат направо от селското стопанство към услугите, като прескочат индустрията. Изглежда се случва именно това. Индия може да е най-забележителният пример, но далеч не е единственият пионер. Пакистан, Шри Ланка и Непал й подражават, макар и не чак толкова зрелищно. Както пише експертът Еджаз Гани, "Южна Азия прилича по-скоро на моделите на растеж в Ирландия и Норвегия, отколкото в Китай и Малайзия". Като подчертава своята роля по-скоро на двигател, отколкото на продукт на развитието, износът увеличи дела си в общата стойност на услугите в бедните страни от около 6% през 1985 г. на почти 10% през 2005 година.
Услугите имат няколко предимства пред индустрията. Те могат по-лесно да осигуряват работа на жените и е по-малко вероятно да вредят на околната среда. Тъй като техният бизнес е в големите градове, те ускоряват урбанизацията. Модерните услуги са, макар че тук може да се поспори, по-малко уязвими от протекционизма в сравнение с традиционните, като правните и търговските, които, и двете, изискват физическо регистриране на чуждестранния пазар. Услугите обаче може и да не са отговорът за всички държави. Южна Азия имаше късмет. Водещите индийски компании за износ на софтуер бяха основани от инженери, получили образованието си в Съединените щати, а после са се завърнали у дома. Масовото говорене на английски език в Индия помага за продажбата на услуги в САЩ. Много от останалите развиващи се страни нямат тези предимства.

Не забравяйте работните места

Най-големият проблем за модерните услуги е, че те изискват квалифицирани работници, а не неквалифицираните, каквито бедните страни имат в изобилие. В Южна Азия заетите в сектора на услугите обикновено са учили между една и три години повече от своите колеги в индустрията. При модерните услуги средното и висшето образование често са необходимост. Обратната страна на медала на тяхната висока производителност е, че те осигуряват работа на сравнително малко хора. Едва 2 милиона души от наброяващото 1,2 милиарда население на Индия работят в сектора на информационните технологии; в останалата част от Южна Азия - само 100 000 души. Това е една от причините, поради които Индия все още е изпълнена с желание да насърчава индустрията, която също регистрира бум в страната.
Всъщност за много държави успехът на услугите е обвинителен акт срещу техния провал в индустрията. В Индия и Шри Ланка ограничителното трудово законодателство осуети появата на една по-конкурентоспособна индустриална база. Тъкмо обратното - Индия помогна на своя информационно-технологически сектор, като го обяви за приоритетен и отмени забраната за 24-часов работен процес в някои щати. В Южна Азия услугите извлякоха полза от инвестициите в телекомуникационна инфраструктура, измерени в броя телефонни линии и лични компютри на 100 души, докато индустрията е възпрепятствана от недостига на асфалтирани пътища.Това навежда на мисълта, че за държавите, които избягват тези проблеми, общоприетата теза все още е вярна: индустрията крие най-много перспективи за милиони хора да намерят сравнително добре платена работа. За онези, които не Асоциацията на данъкоплатците в Европа с остри критики срещу кабинетасе чак толкова големи късметли и поне има алтернатива.