АФП:Крайности в икономиката на България

Десет години след влизането в ЕС текстилните работници в България продължават да припечелват подаяния, предава агенция AFP.
В шивашко предприятие в северния град Ловеч работниците изработват висококачествени облекла за модна германска марка, а заплатите им започват от 230 евро. С тях те не могат да си позволят да си купят произведенията на собствения труд.
Секторът на текстила и облеклото 25 г. след края на комунизма остава втори по брой на заетите работодател след държавата с около 100 хил. души. В последните години заплатите се повишават, но не с много. Работници в секторите на строителството, туризма и селското стопанство получават около 300-400 евро на месец.
Средната заплата за страната е 500 евро, най-ниската в ЕС, около половината от средното заплащане в Съюза и само малка част от онова, което получават работниците в Западна Европа. Тези условия отказват част от хората да работят и принуждава значителна маса български граждани да емигрират. Само през 2016 г. около 30 хил. млади и образовани работници са се възползвали от възможността да се трудят в някоя от 28-те държави от ЕС.
Въпреки това има и някои светли примери. В разработващите софтуер компании са заети до около 50 хил. души, които създават до около 4 % от БВП на страната или два пъти повече от текстилните работници въпреки техния два пъти по-голям брой. Средната заплата в сектора е 1400 евро на месец, но в случаи на тяснопрофилирани и висококвалифицирани специалисти тя може да бъде и десетократно по-голяма.
IT секторът заедно с други бурно развиващи се дялове на българската икономика като производството на автомобилни части досега са привлекли милиарди евро преки чужди инвестиции. Те са допринесли България да постигне ръст от 3,4 % през 2016 г., един от най-високите в ЕС.