Бавното догонване на Запада

Когато източните страни членки на ЕС се обърнат назад към икономическата криза, те вероятно ще я възприемат като момента, в който догонването на по-богатия Запад се е забавило, отбелязва Майкъл Уинфри, икономически наблюдател на Reuters за Централна Европа и Балканите.
Въпреки скока на жизнения стандарт и икономическия растеж през последните 20 години след падането на комунизма, в държавите от бившия източен блок импулсът за радикални реформи, необходими им, за да настигнат бързо по-старите страни членки на ЕС, намалява.
Източните страни вече направиха много. Полша реформира пенсионната си система, а Словакия въведе плоския данък, който е благоприятен за бизнеса.
Отчасти обаче заради щедрите социални системи равнищата на заетост в Унгария, Румъния и други страни са ниски. Здравеопазването е неефективно, а пенсионните системи са застрашени от евентуален фалит заради застаряващата работна сила.
Нийл Шиъринг, икономист от Capital Economics, отбелязва, че след като големите реформи ускориха разширяването на ЕС на изток през 2004 и 2007 година, темпото им значително се забави.
А надеждата, че въвеждането на еврото ще стимулира нови реформи, бе попарена, тъй като икономическата криза принуди правителствата да преминат от реформи към борба за тяхното развитие. Това вероятно ще забави влизането им в еврозоната с няколко години.
По-бавното догонване все още ще бъде привлекателно за някои чуждестранни инвеститори, но това може да разстрой младите поляци, латвийци и българи, които преди две години си мислеха, че биха могли лесно да настигнат Запада до следващото десетилетие.
Средната покупателна силна в България, която е най-бедната страната членка на ЕС, в момента е едва 39 процента от средното за ЕС. В Полша, най-голямата бивша комунистическа страна членка на ЕС, този показател е 56 процента.
Кризата доведе до по-високи бюджетни дефицити и мерки за "затягане на коланите", за които Международният валутен фонд (МВФ) призова в спасителните си програми. Според анализаторите те ще подкопаят държавния апетит към радикална реформа, щом свърши кризата.
Това стана особено ясно в Латвия, Унгария и България, където бюджетните ограничения от управляващите партии доведоха до поражения на изборите за Европейски парламент през миналата седмица.