Балканите - новата Норвегия

Мира Лазарова
Докато вниманието на публиката е привлечено от подписването на договора за изграждане на българската част от газопровода „Южен поток”, то проучванията на находищата на газ под Балканите, в акваторията на Черно море и в моретата около Кипър и Гърция се провеждат без шум и реклама. Не е изключено те да бъдат увенчани с успех и Европа да разполага с трети източник на газ и петрол, който ще й осигури по-евтино гориво и независимост от досегашните доставчици – Русия и азиатските й партньори. Ето какво се случва в момента на Балканите и Средиземноморието.
Румъния
Страната планира през 2018 г. да започне добив на природен газ от своята част на черноморския шелф, което ще й позволи да си осигури енергийна независимост най-малко за 10 години. Общият обем на запасите от газ в румънския дял от черноморския шелф е от 42 до 84 млрд.куб.м., което е 3 до 6 пъти годишното потребление на Румъния. ОMV-Петром започна проучвателни работи в черноморския шелф през 2011 г. съвместно с Ексон мобил. По предварителни данни общият размер на инвестициите в този проект ще достигне $1,6 млрд., от които делът на американската компания е около $1млрд., а останалите осигурява ОMV-Петром.
Ексон мобил обяви, че сондата Домино-1, намираща се на 170 км от румънския бряг, е открила залежи от газ на дълбочина около 3 хиляди метра в черномолрския шелф. Разработката на находището се извършва на територия, отнета от Украйна при международен арбитраж за линията на държавната граница на югоизток от Змийския остров. Компанията подготвя за следващите две години инвестиции до $1,23 млрд. в петролни сондажи в Черно море. Засега в Черно море са открити залежи от около 100 млрд.куб.м. и има перспективи за още няколко находища. През 2011 г. Румъния е изразходвала 14,2 млрд.куб.м. газ, от които 11,4 млрд.куб. м. от собствено производство и около 3 млрд.куб.м. от внос.
България
Очаква се до края на 2013 година българският добив на природен газ да се увеличи до 25-30% от общото потребление в страната според прогнози на Булгартранзгаз, направени през тази година. През втората половина на 2013 година към газта, добивана от британската “Мелроуз Рисорсиз” край Варна, ще се прибави и тази от находището “Девенци”, край Червен бряг, където има между 6 -10 млрд куб. м. газ.
Очаква се през 2015 година да станат известни и първите резултати от проучване на терена “Хан Аспарух” в дълбоките води на Черно море, което се реализира от консорциум между “Тотаl”, “Repsol” и ОМV. „Блок 1-21 Хан Аспарух” се намира от Бургас до границата с Румъния и е на площ от 14 440 кв. м.
Предстоят изследвания в дълбоките води на Черно море край Силистар, но това проучване е забавено, тъй като компанията, която беше получила разрешение за сондажи, го загуби.
Търсене на нефт и газ ще стартират и в Северна България, където ирландската “Моезия” ще изследва терените "Блок 1-10 Ботево" (област Враца и Монтана), "Блок 1-5 Деветаки" (област Ловеч, Плевен и Габрово), "Блок 1-7 Търнак" (област Плевен и Враца) и "Блок 1-9 Мизия". Ще бъдат дадени и разрешителни за блоковете "1-8 Алтимир” и "1-6 Пелово”.
През следващите години България ще продължи да търси нефт и газ на територията си. Според експерти най-добри перспективи за нови находища има в континенталния шелф на Черно море и в дълбоководните газови находища.
В момента потреблението на природен газ в България разчита предимно на внос (85%), а местния добив все още е с незначителен дял (15%). Потреблението на природен газ през 2011г. в България възлиза на 3 002 млн. куб. м. газ, от които 438 млн. куб. м. идват от местен добив. Според 10-годишния план за развитие на инфраструктурата за пренос и съхранение на природен газ на „Булгартрансгаз” през 2022г. потребностите на България от „синьото гориво” ще възлизат на 4 560 млн. куб. м., като една трета от него (1 520 млн. куб. м.) ще бъде от местния добив. Това ще се осъществи с разработването именно на находището в Девенци и централната част на блок „Галата”.
Около 75% от енергийните нужди - нефт, газ, ядрено гориво, въглища от Русия са вносни, а годишно плащаме €2 млрд. само за внос на сурови горива, нефт и електричество.
Гърция-Кипър-Израел
Крайбрежните залежи на природен газ могат драматично да променят съдбата на Гърция, ако първоначалните оценки за запаси на стойност 600 млрд. долара бъдат потвърдени, показва изследване, представено на правителството на Гърция през лятото на 2012 година. Според изследването резервите от газ край бреговете на Крит може да съответстват на богатия Левантийски басейн, където бяха съсредоточени неотдавнашните израелски и кипърски открития. Според проучването южно от Крит има 3,5 трлн. куб. м. газ, достатъчни да покрият нуждите от газ за над шест години на ЕС, както и еквивалента на около 1,5 млрд.барела нефт. Макар че проучването и развитието на крайбрежния газов сектор ще отнеме няколко години, Атина обяви нови конкурси за откриване на въглеводороди - нефт и газ, в областта Еврос, край Кавала, Серес, Солун, Гревена, Етолоакарнания, Месиния, Ахая и вероятно на Крит. В края на 2012 г. и в началото на 2013 г. трябва да бъдат обявените концесиите за сондажи в 15 района на страната.
Американска и израелска компании откриха голямо офшорно находище в Израел. То се намира в израелски води близо до границата с Ливан. Delek Group обяви откритието си през лятото на израелската фондова борса. Тя заедно с базираната в САЩ Noble Energy съобщиха, че по първоначални данни оценяват капацитета на находището "Танин 1" на близо 1,3 трлн.куб.фута (1 фут е равен на 0,3048 метра). В момента единственото работещо газово находище на Израел "Ям Тетис" е пред изчерпване. През 2009 г. и 2010 г. Израел откри две много по-големи находища - Тамар и Левиатан, оценявани на 25 трлн. куб.м газ. Те са на 130 км от пристанище Хайфа и на дълбочина 1634 км. Това са най-големите подводни находища на течни горива, открити в света за последните десет години.Очаква се добивът от тях да започне след около година. Находищата в офшорната зона на Израел имат над 200 млрд. куб.м. газ и се предполага, че 50% от това количество би могло да се изнася през Кипър за Европа.
Кипър също прави много сондажи около бреговете си, където има индикации за наличието на газови находища.
Трите държави – Кипър, Гърция и Израел ще си сътрудничат в преноса на природен газ през Гърция до Европа от находищата, които бяха открити или които ще бъдат открити в Източното Средиземноморие. Районът между Кипър,Израел и Гърция има потенциал за превръщането му в трети център за снабдяването на Европа с природен газ, освен Русия и района на Каспийско море. Израелското правителство гласува проект за жп линия, свързваща Средиземно с Червено море, която ще предложи алтернатива на Суецкия канал за трафика между Европа и Азия.