Балканите по-добре подготвени за нова газова криза

Страните от Централна и Югоизточна Европа тази година са по-добре подготвени за възможно спиране на газовите доставки, но напредъкът им в ограничаването на зависимостта им от руския газ е малък, анализират Майкъл Кан и Ана Мудева от Reuters.
 Миналата зима спор за цените между Москва и Киев принуди Русия да спре доставките на газ по газопровода, преминаващ през украинска територия, което остави стотици хиляди хора без отопление при минусови температури и накара множество компании да прекратят производството си.
Проблемът се задълбочи от липсата на газопроводни връзки между съседните страни и на механизъм за обръщане на газовия поток при необходимост.
Ако тази зима доставките отново бъдат спрени, то за страните от региона това ще е болезнено, но не толкова тежко, защото те взеха мерки, включително като осигуриха възможност за обръщане на посоката на движение на газа, отбелязва лондонски експерт.
Балканските страни като България, която заради липсата на алтернативни маршрути за доставка на газ пострада най-тежко от кризата през януари, постигнаха малък напредък в намаляването на почти пълната си зависимост от руския газ в средносрочен и дългосрочен план. 
Европейският съюз (ЕС) реши частично да финансира изграждането на газопреносни връзки между европейските страни в Югоизточна Европа, но София, Атина и Букурещ все още не са представили график или осигурили източник за допълнително финансиране на проекта.
Инициативата на осем страни от Централна и Югоизточна Европа да свържат газопреносните си системи, която за първи път бе обявена през 2008 година, остана в планов етап.
Новият премиер на България Бойко Борисов заяви, че за предотвратяването на нова газова криза страната, въпреки че този път е по-добре подготвена, ще разчита най-вече на намесата и дипломацията на Брюксел.
България натрупа по-големи запаси в газовото хранилище в Чирен, което е единственото в страната, прие възможността за обръщане на газовите потоци и доставка на газ от Гърция и Турция и настоя топлофикационните дружества да си осигурят алтернативни енергийни източници.
Според служители на българското министерство на икономиката и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) хранилището в Чирен има достатъчно запаси, за да задоволи търсенето на газ през зимния период от около 10 млн. куб. м. дневно за няколко дни.
"В хранилището в Чирен има толкова газ, колкото никога по-рано не е имало", заяви Ангел Семерджиев, председател на ДКЕВР.
Според експерти този път политическият и технически отговор на евентуално спиране на доставките ще е по-бърз, а страните ще могат по-добре да се справят с последиците от прекъсването.
Основна мярка ще бъде намаляването на количествата, използвани от определени клиенти, така че хората да могат да отопляват домовете си.
"В период 24 до 48 часа правителствата и компаниите ще отговарят активно на всяко прекъсване на доставките", посочва Мишел ЛаБел, анализатор в регионалния център за изследване на енергийната политика към от университета в Будапеща.