Балканският бизнес – 25 години по-късно

Данаил Алеков
Почти четвърт век след рухването на социалистическата икономика в Европа Балканите продължават да са по-слабо развитият регион, както в сравнение със Западна, така и с Централна Европа. Самите Балкани от своя страна се развиват неравномерно и това ясно се вижда, като се сравнят данните за най-богатата и най-бедната страна от региона - Словения и Косово. БВП на глава от населението в първата е €26 954, а във втората - €7 043, средната работна заплата съответно е €1035 и €300.
И така 25 години по-късно кои индустрии се установиха тук, какви средства реализират компаниите в тях?
Индустрията с най-големи приходи не само тук, но и в световен мащаб е нефто-газовата. Най-печелившата индустрия е фармацевтичната, където възвращаемостта на инвестициите е 13,88% за 2011 г. (при нефто-газовата възвращаемостта е 3,47%). За 2011 г. на територията на Балканите нефто-газовият сектор е реализирал €42 млрд. приходи:

В общи линии, най-печелившите компании са именно в нефто-газовата индустрия - 8 от първите 10 (изключение правят „Аутомобиле Дачия“ и „Аурубис България“).
Лидер по приходи е румънската OMV Petrom (€4,1 млрд.), следван от хърватската INA (€3,6 млрд.) и „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД (€3,4 млрд.).
Останалите големи български компании в нефто-газовата индустрия са „Лукойл-България“ ЕООД (№10 в Югоизточна Европа), „ОМВ България“ ООД (№35), „Булгаргаз“ ЕАД (№42), „Нафтекс Петрол“ ЕООД (№55) и „Овергаз инк“ АД (№65).
Вторият най-доходоносен сектор в региона е електроенергетиката, където България има традиционно силни позиции. Българският енергиен холдинг ЕАД е един от регионалните лидери, а НЕК ЕАД е на второ място за 2011г., след националната енергийна компания на Хърватия:

За разлика от България, Хърватия внася 70% от електричеството, като потреблението и цените на тока бележат постоянен ръст, а тарифата се формира от националната компания. Приходите на телекомуникационните компании в България са двойно по-малко от водещите за региона, като лидер у нас е „Мобилтел“ ЕАД (№78), следван от „БТК“ АД (№89). За сравнение, „Хърватски Телеком“ е реализирал приходи от €1,04 млрд., а „Мобилтел“ ЕАД - €529 млн. за 2011г.
В сектора „Търговия на едро и дребно” няма нито една изявена българска компания като приходи в региона.
Автомобилната индустрия е другият сектор, в който България няма представител сред големите компании в Югоизточна Европа, но през февруари 2012 г. заводът на Great Wall край с. Баховица започна сглобяването на китайски автомобили, като пълният капацитет на завода се очаква да бъде достигнат след 2016г.. С най-големи традиции в сектора са румънците, където се произвеждат Dacia и се сглобяват някои модели на Ford. В Словения от години е изнесена част от производството на „Рено“, а в Сърбия – някои модели на ФИАТ.
Най-добре развитата държава – Словения, въпреки малката си площ и население, има силно присъствие на големи компании във всичките най-доходоносни индустрии (единствената на Балканите). Държавата не е богата на полезни изкопаеми, но използва максимално ресурсите си – например залежите на боксит за производство на алуминий (IMPOL d.o.o.). Освен в първичния (добивен) сектор, Словения е представена от водещи компании в секторите на производство и услуги - развитието на различни отрасли в една малка икономика дава положителни резултати. Другата силна икономика на Западните Балкани – Хърватия, върви по стъпките на Словения.
България и Румъния се развиват паралелно още от откриването на преговорните глави за ЕС. През последните години Румъния отбелязва по-висок икономически растеж от България, но двете страни изпитват общи проблеми – липса на ключови реформи, бюрокрация, познатата корупция и всички социални проблеми в обществото. Румъния разчита много на индустриалния си сектор – производство на автомобили, преработка на нефт и производство на нефтопродукти. Земеделието и добивната промишленост също са добре развити. България по традиция също разчита на реалната икономика, но през последните години Румъния категорично ни изпреварва в производствения сектор, за сметка на туризма. Двете държави страдат много от изтичане на квалифицирани кадри, което е една от причините за по-слабото развитие в областта на иновациите. В рамките на стратегия „Европа 2020” се очаква през следващите няколко години финансиране на иновативни предприятия и развитие на високите технологии в България, където през тази година започва изграждането на „София Тек Парк” на стойност €50 млн., който трябва да стане реалност през 2015г.
Проблемите, възникнали след разпадането на СФР Югославия за бившите съюзни републики, забавят значително растежа на Сърбия, Черна гора, Македония и Косово. В момента Сърбия и Черна гора са държавите с най-голям дял на външния дълг спрямо БВП на Балканите (след Албания с 59,4%) – съответно 39,5% и 38%. Въпреки заемите, които Сърбия взима през последните 2 години от Русия, МВФ и други институции, силно развитото производство и земеделие поддържат средно ниво на доходите. В страната постъпват свежи пари и от чуждестранните инвестиции, като през миналата година ФИАТ инвестира €1 млрд. в автомобилен завод. Черна гора изпитва същите проблеми с увеличаването на външния дълг, но за разлика от Сърбия – въпреки мерките за привличането на големи инвеститори, това все още не се случва. Страната обаче е сред предпочитаните туристически дестинации на Балканите и приходите от туризъм продължават да са най-сериозното перо в бюджета на черногорци, като прогнозите са 17,8% от БВП да се формира от туризъм до 2022г.
Най-младата държава на Балканите – Косово, продължава да е и най-бедната в региона. Въпреки това тенденцията е за повишаване на доходите и стандарта на населението. Косово вече се доближава до Македония по отношение на средната работна заплата, като основна роля в развитието имат инвестициите (ПЧИ съставляват 35% от БВП). Перспективите пред страната са обвързани с американски инвеститори (участвали във войната), които да разработят находищата на въглища и други полезни изкопаеми. Косово има едва 6,5% външен дълг спрямо БВП, както и най-младата работна ръка на Балканите. Проблемите за страната са обичайните за региона – мътни приватизационни сделки (през миналата година, директора на агенцията за приватизация, уличен във вземане на подкуп, бе намерен мъртъв), екстремно високи нива на корупция (също през миналата година, дори шефа на отдела за борба с корупция беше хванат с подкуп), както и редица социални проблеми в обществото, етническо разделение и други.

Използвани са данни: Euromonitor International,НСИ, setimes,Eвростат и други.