Балтийската схема

Нериюс Мачюлис е роден в Каунас (Литва) и в момента е главен икономист на „Сведбанк” във Вилнюс. Шведската банка е една от най-големите финансови институции в Скандинавските и Прибалтийски републики. Мачюлис също така е доцент в частен университет, преподавал е в университети в Австралия, Франция и Мексико. Член на редакционната колегия на Балтийския икономически журнал, публикува статии за Икономическия и паричен съюз, икономическия растеж, инвестициите и спекулативните атаки на валутните пазари.
Ето какво каза Мачюлис в специално интервю за EconomyNews.bg

Данаил Алеков, Специален пратеник на EconomyNews.bg във Вилнюс
Г-н Мачюлис, Прибалтийските републики са държавите с традиционно най-висок икономически растеж в ЕС. С какво се отличава тяхната икономика от другите?
Бързото икономическо развитие на Прибалтийските републики се дължи на нашата отвореност и висока зависимост от износа. Вътрешните ни пазари са малки, затова нямаме друг избор. През последните 10 години трябваше бързо да се изравним със средното за ЕС ниво, защото изоставахме много. Вече не може да очакваме 9-10% ръст, но растежът ще продължи и през следващите 10 години. Реализирахме голям напредък, след като обявихме независимост в началото на 90-те години. Благодарение на Структурните фондове на ЕС, инфраструктурата беше доведена до европейско ниво, компаниите направиха сериозни инвестиции, разшириха капацитета си, постигнахме и относително стабилен финансов сектор. Разбира се, срещнахме много пречки по пътя.

Какви са добрите практики в успешната експортна политика на Литва?
През последните няколко години, компаниите намалиха заплатите и броя на служителите, по този начин постигнаха разходна конкурентноспособност. Това им позволи да придобият нови пазарни дялове и износът се увеличи. Въпреки рецесията в Еврозоната, в момента износът е с 30% повече, отколкото преди кризата. Някои компании намериха още по-добър начин да намалят разходите си и да станат по-конкурентноспособни. Това стана чрез оптимизация на процесите, „захвърляне” на ненужни разточителни дейности и инвестиция в иновативни технологии. Това е правилният начин, защото намаляването на заплатите дава предимство в много кратък срок.

Литва е сред първите държави, излезли от кризата, при това без външна помощ. Какви мерки бяха взети?
Правителството увеличи някои от данъците, но по-голямата финансовата консолидация беше постигната чрез намаляване на държавните разходи. Това засили рецесията и през 2009 г. БВП се сви с 15%, но за сметка на това промените постигнаха бърз ефект. Ниският бюджетен дефицит и решителността на правителството в осъществяването на реформите убеди финансовите пазари и цената на кредитите спадна. Хубавото беше, че намаляването на държавните разходи беше придружено с важни структурни реформи. Системата на висшето образование беше либерализирана и частните университети вече се конкурират с държавните. Бяха предприети мерки срещу сивата икономика, както и реформи в държавните предприятия – сега те са по-прозрачни и работят ефективно. Все още резултатите от тези две реформи са ограничени, но това изисква време. Основната поука е, че фискалните ограничения трябва да бъдат придружени от структурни реформи. Това води до либерализация на пазара и на трудовите отношения, а компаниите биват насърчавани да инвестират – стават по-конкурентноспособни. Без тези реформи страната е обречена да се спуска в низходящата спирала на безкрайна рецесия – вижте Гърция.

Привличат ли се чуждестранни инвестиции и как?
В известна степен – да. Едно от най-големите предимства е образованата работна сила – 92% имат средно или висше образование. Литва е №1 в ЕС по брой висшисти на 1000 души. Разбира се, количеството не означава и качество, но има напредък и в тази посока. Данък печалба в Литва е относително нисък, но общата данъчна тежест би могла да бъде още по-ниска – особено за данъците върху труда. Бих предпочел да видя Литва по пътя на Швейцария – ниски данъци и относително малко безплатни публични услуги, вместо по пътя на Скандинавските страни – спиращи дъха данъци и щедри социални привилегии.

Как държавата подпомага малките и средни предприятия? Виждаме, че Прибалтийските републики заемат сравнително високи позиции в класацията Doing Business на Световната банка.
Най-добрият начин правителството да помогне на малките и средни предприятия е .. да ги остави да работят. Когато спрем с прекомерните регулации и ненужната намеса на държавата, виждаме колко положително въздействие има това върху предприемачеството – младите не са обезкуражени да започнат бизнес! Не бих казал, че Прибалтийските държави следват изцяло този принцип, но в рамките на ЕС ние сме относително свободни да правим бизнес. Правителството поддържа агенции, които предоставят държавни гаранции при кредити за малки и средни предприятия. Това е важно, защото достъпът до кредити за малките фирми обикновено е ограничен. Има осигурени и някои данъчни облекчения (по-нисък данък печалба за предприятия с приходи под €300 000 годишно, както и при инвестиции в технологии). Най-голямата тежест, която все още ни държи извън Топ 10 на Doing Business e относително високата корупция, което понякога е истинско бреме за фирмите.

Как би могъл да се приложи Балтийският модел в други държави?
Модернизираният Балтийски модел включва: ниски данъци, ограничена държавна намеса и регулация , стимули за инвестиции и износ, постоянно търсене на ефективност и иновации в публичния и частния сектор едновременно. Насърчаването на публичните компании и институции (болници, университети) да се конкурират с частните фирми е невероятен двигател на ефективност. Дългосрочният потенциал и благосъстоянието зависи много от креативността, иновативността и предприемачеството. Тези три компонента трябва да бъдат разработени още от най-ранна възраст, а не само в университетите.