Балцерович- капиталистическият символ на Полша

Официалната премиера на книгата „Лешек Балцерович” на издателска къща МаК ще се състои на 29 юни. За нея ще пристигне от Полша и самият проф. Балцерович.
62-годишният полски икономист-монетарист е бил вицепремиер и министър на финансите в три правителства 1989 -1991. През октомври 2008 става вицепрезидент на International Atlantic Economic Society и член на работната група на ЕС, която търси начини за преодоляване на икономическата криза.
За поляците той е символ на модерния капитализъм. Книгата описва живота на Лешек Балцерович, както и съвременната история на Полша – от тежката икономическа криза през 80-те до приключилите с успех пазарни реформи. Предлагаме извадки от книгата, която дава начална представа за известния полски икономист.

• В края на 80-те години Балцерович е убеден, че няма смисъл да се търси така наречения „трети път” между социализма и капитализма. Смята, че всяко излизане от системата на свободния пазар води до създаване на по-малко ефективна икономическа система и до някаква разновидност на патология. Пазарът притежава всички предимства. Ето защо е необходимо да бъде въведена пазарната система с доминираща позиция на частните субекти.

• В края на 80-те години Балцерович със сигурност е най-подготвеният човек в Полша за провеждането на дълбока икономическа реформа. Има обмислена концепция, екип от хора, с които работи от години, знае грешките, които трябва да се избягват, знае кои проблеми ще бъдат най-трудни за решаване. Познава като никой друг историята на провалените реформи в комунистическите страни, и повече или по-малко успешните терапии в страните, който се борят с висока инфлация. Невероятно е, че случайно става член на правителството на Мазовиецки. Ако Кучински му се беше обадил малко по-късно, съвременната история на Полша щеше да тръгне по друг път.

• Балцерович вярва, че хората взимат решения, полезни за самите тях. Пазарната икономика, благодарение на която магазините са пълни със стоки, парите, които имат реална стойност, човешкият труд има смисъл, е такова решение – за разлика от лунната социалистическа икономика. Погрешните реакции на хората се дължат на липсата на знание и недостатъчно информация. Затова от началото на политическата си кариера той придава голямо значение на връзката с обществото, не пести време, за да изясни мотивите за своите действия. И въпреки това неговият публичен образ е на студен прагматик, който не се съобразява с мнението на хората. Очевидно Балцерович не обръща достатъчно внимание на ирационалния фактор, от които се ръководят хората, а при поляците той е особено силен.

• Изповядва две прости правила: пазарната икономика е по-добра от централното планиране; пазарният капитализъм е по-добър от „пазарния социализъм”, тъй като е по-иновативен и динамичен. Не се изкушава да поеме по „трети път”, по който през есента на 1989 е склонна да тръгне голяма част от полският политически елит, включително и тези, които произлизат от бившата опозиция. Отхвърля стратегията на „малките стъпки”, тъй като смята, че тя води до блокиране на реформите.

• За много от своите критици Балцерович е идеалният либерал, търсещ образцови решения. Това е един от най-фалшиви митове, свързани с бившия вицепремиер. Всъщност той не се страхува от „неортодоксалните” решения, за което също е критикуван.

• В Полша повсеместно го наричат „монетарист” или „утопичен либерал”. Някои смятат, че негов икономически гуру е Милтън Фридман. Тези етикети не подхождат съвсем за Балцерович, който многократно е отстъпвал от принципите, изповядвани от идеолозите на икономическия либерализъм

• Всички сътрудници на Балцерович подчертават, че приема чужди аргументи при условие, че са добре обосновани. Подчинените знаят, че могат да се противопоставят на шефа – да оспорят реалността на крайния срок за извършване на работата или да предложат друго решение, ако се аргументират. Хората от които Балцерович най-много се нервира, са тези, които привидно одобряват решенията, а после не ги изпълняват.

• На Балцерович му липсва „щипка политически блясък”. Би бил отличен политик, ако притежаваше умението да „очарова” обществото”.

• Да се каже за Балцерович, че не е демагог, е твърде малко. Разбира само от рационални аргументи, особено когато могат да се изразят с математически формули.

• В публичното пространство битува мрачния образ на Балцерович – технократ, логичен, но безчувствен към социалните проблеми, догматичен либерал, който принуждава хората към затягане на колана.

• Балцерович упорито търси отговора на въпроса – защо някои страни са богати, а други бедни. Продължава да изучава икономическата история на различни страни, за да разкрие техните тайни. Убеден е, че богатството е преди всичко награда за добра политика.

• Знае, че в икономиката няма чудодейни рецепти и че ефектите от добрата икономическа политика идват след години. Не уважава политици, които заради краткосрочен ефект жертват шанса за дългосрочното развитие на Полша. Той е голям поддръжник на присъединяването на Полша към еврозоната не само защото общата валута носи ползи за всички, а главно заради критериите, които трябва да изпълнят страните (т. нар. критерии от Маастрихт), преди да получат пропуск за Валутния съюз.