БАН „за” шистовия газ и Chevron

Разработването на находищата от шистов газ ще защити България от геополитическо въздействие, това е мнението на геолози от БАН и енергийни експерти. Специалистите са единодушни, че проучванията на „Шеврон" не крият екологичен риск, но при стартиране на добива трябва да има достатъчен контрол от страна на държавата. Правителството разреши на „Шеврон" да извърши обследване на залежите от шистов газ у нас, като американската компания плати предварително на България 30 млн. евро. Шистите представляват глинести скали, съдържащи метан. Чрез вкарване на вода и химикали, газът се изтегля от скалния слой. Доц. Радослав Наков, зам.-директор на Геологическия институт на БАН, посочи, че целта на експертите е да представят непредубеденото мнение на запознати с материята, тъй като в момента основните коментари идват от икономисти.
Енергийният експерт инж. Христо Казанджиев посочи, че малко хора знаят, че изследвания за наличие на шистов газ се правят у нас от години. Той обясни, че през последните две десетилетия технологиите са се развили и това е дало възможност добивът да бъде икономически ефективен. Казанджиев допълни, че преди да започне сериозно да се обмисля добива на шистов газ в България са били правени проучвания за възможностите за извличане на газ от въглища. По думите му CBM Energy Limited са установили през 2007-2008г. наличие на 7 млрд. кубически метра газ, но по политически причини фирмата е била изгонена от България. Той коментира, че като цяло у нас разрешенията за подобни проучвания се издават бавно и това гони сериозните инвеститори. Той е категоричен, че добивът на шистов газ е стъпка към удължаване на петролната ера на човечеството и голяма перспектива за държави като България, които нямат големи собствени ресурси от нефт и природен газ. Експертът посочи, че вече се работи по добива в Турция, Пошла, Унгария, Великобритания, Швеция, Украйна и Полша. По думите му Варшава вече е раздала 70 лицензни блока за проучвания.
Експертите категорично застанаха зад решението на Трайчо Трайков да допусне „Шеврон" у нас. Казанджиев цитира анализите на компанията, според които под страната ни има между 300 млрд. и 1 трилион кубически метра газ. Той посочи, че даже 10-15% от прогнозните залежи да са извлекаеми, това пак би покривало на 100% нуждите на страната ни за поне 15 години. Наков допълни, че с помощта на шистовия газ, цените на синьото гориво в САЩ не са се променяли от години, а подобна тенденция се наблюдава и в много други страни. Казанджиев посочи, че у нас това не се е усетило, тъй като сме зависими единствено от Русия, която, по думите му, ни продава газ на едни от най-високите цени. Той заяви, че при предоставяне на възможност за собствен добив на природен газ в България, ще може да се контролира повишаването на цените от страна на „Газпром", а при наличие на реална конкуренция руският гигант може даже да тръгне към поевтиняване на синьото гориво. Енергийният експерт припомни, че от скромното находище в Галата цената на газа е паднала с цели 8%.
Руснаците и пазарът
Христо Казанджиев посочи, че руснаците са оценили ситуацията като застрашаваща пазарното им положение и изрази съмнения, че атаките срещу добива на шистов газ са дирижирани от Москва. Сред другите „врагове" на шистовия газ, той посочи Франция, която наложила мораториум върху технологията заради атомните си централи. По отношение на самия начин на добив, секретарят на Геологическия институт проф. Кристалина Стойкова заяви, че в подземните слоеве се инжектира основно вода, пясък и „адитиви" (тя не обясни какво точно влиза в тази група, но даде пример с метални стружки). Експертите обясниха, че в процеса на добива се изважда вода, която може да бъде използвана отново, а за самите проучвания са необходими много малки количества от порядъка на 50-100 куб. метра.
Радослав Наков заяви, че действително е имало отравяния на почвата и водата в САЩ, но там шистовите скали са много по-близо до водоносните пластове. Той подчерта, че винаги съществува риск, но той не е по-голям от този при проучванията за нефт и газ.
Специалистът обясни, че двете основни заплахи са неконтролируемо изтичане на метан в атмосферата и отравяне с метан на водните пластове, като и двете не са много вероятни у нас. Той апелира да бъде направена цялостна оценка на възможностите за добив, възможните странични ефекти и мерките за справяне с него и тя да бъде представена на обществото. Наков нарече „силно преувеличени, да не кажа абсурдни" рисковете от земетресение в резултат на вкарването на вода в подземните пластове.
Христо Казанджиев заяви, че можем да почерпим опит от другите страни, добиващи шистов газ и особено от Полша, която е създала специално законодателство, предвиждащо глоби, отнемане на лиценза и даже затвор и при нарушения.
На журналистически въпрос защо Еквадор (където също се добива шистов газ) съди „Шеврон" за нанесени щети на природата, учените отговориха, че става въпрос за нарушения на „Тексако", които са добивали нефт и газ преди да се влеят в компанията.Те не пожелаха и да коментират по-старо проучване на Минно-геоложкия институт, според което шистов газ у нас няма в достатъчни количества. Експертите подчертаха, че резервите от природен газ ще стигнат за по-малко от 60 години и нетрадиционните източници на синьо гориво са единственият ни шанс. Източник: news.ibox.bg