АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


От датата на членство ни в еврозоната всички сметки – разплащателни, депозитни, спестовни и други сметки в местни банки, ще бъдат еднократно, автоматично и безплатно превалутирани в евро. Още от първия ден на приемане на еврото титулярите на сметки ще могат да теглят от левовите си сметки само евро, независимо дали тегленето ще става чрез АТМ/ПОС устройство или в офиса на банка, платежна институция или дружество за електронни пари.


Основен принос за това увеличение има нарастването на кредитите и авансите (с 1,7 млрд. лв., 1,4 на сто). На месечна база се увеличават дълговите ценни книжа с 285 млн. лв. или с 0,9 на сто, както и размерът на позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане с 436 млн. лв. или 1,5 на сто.


Банките, които ще бъдат обхванати от стрес теста, са "Барклис" (Barclays), Ейч Ес Би Си (HSBC), "Лойдс" (Lloyds Banking Group), "НатУест" (NatWest), "Сантандер" (Santander), "Стандард Чартърд" (Standard Chartered) и компанията за ипотечни кредити "Нешънуайд" (Nationwide).


От петте централни банки само тази на Швейцария намали лихвените си проценти. САЩ и Великобритания оставиха без промяна основната си лихва, като Япония, която също запази основния си лихвен процент непроменен, повиши ключовия си краткосрочен лихвен процент на предишното си заседание през януари.


Парламентарната поправка смекчава конституционно заложената дългова спирачка, позволявайки вземането на заеми за разходи за отбрана, гражданска защита, разузнаване и киберсигурност. Всички подобни разходи, надвишаващи 1 на сто от германския брутен вътрешен продукт (БВП) могат да бъдат финансирани с нов дълг.


Планираното смекчаване на строгото конституционно ограничение за държавните заеми, известно като "дългова спирачка", ще се прилага не само за разходите за отбрана, но и за федералните разходи за гражданска защита, разузнавателните служби, киберсигурността и помощта за държави, които са били нападнати в нарушение на международното право.


Белгия предвижда да продаде дялове в няколко банки, в пощите и в най-голямото далекосъобщително дружество в страната, за да осигури средства за повишаване на разходите за отбрана, съобщиха местни медии. Белгия засега харчи 1,3 на сто от БВП за отбраната и предвиждаше да постигне 2% до 2029 година.


Предвижда се държавите свободно да пренасочват средства от фондовете на ЕС за сближаване, така че да ги използват за отбранителни цели. Фон дер Лайен предлага 150 млрд. евро да бъдат осигурени чрез заеми за доставката на боеприпаси, системи за противовъздушна отбрана, ракети и дронове.


Сред банките, които ще получат държавно финансиране са китайската Земеделска банка и "Банк ъф Къмюникейшънс" (Bank of Communications). Отпускането на тези средства са част от план на управляващите в Пекин за рекапитализация на няколко от големите банки в страната през идните месеци, посочва Блумбърг.


Китайските банки са отпуснали нови заеми на стойност 5,13 трилиона юана (706,40 милиарда долара) през януари, което е над четири пъти повече, отколкото през декември и надвишава прогнозите на анализаторите, сочат днешните данни на Китайската народна банка.