Банки и екс банкери искат „Български пощи”?

Приватизацията на държавни предприятия, осъществяващи социални дейности, претърпя очевидно фиаско в България. Достатъчно е да се види развитието на бившата държавна фирма „Софийска вода”, както и ЕРП –та, които не реализират по-качествена услуга в резултат на промяна на собствеността. Обществото съвсем закономерно реагира остро и на предложените от депутати на ГЕРБ - Валентин Николов, Стоян Гюзелев, Румен Данев, Николай Мелемов, Диан Червенкондев, Никола Белишки поправки в закона за приватизация, които да позволят приватизацията на определен дял от Български пощи. Economynews.bg продължава да анализира тази тема през призмата на конфликта на интереси, който има вероятност да бъде открит и в този случай.
Припомняме, че в средата на юли ВАС осъди депутатите от ГЕРБ Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев за конфликт на интереси при внасяне на лобистка поправка в Закона за ползване на земеделските земи. Според ВАС те са в конфликт на интереси, като са предлагали привилегии за арендатори. Двамата настояваха в закона да залегне разпоредба, която задължава собствениците на ниви да продават терените си първо на арендаторите.

Вячеслав Попов
Какво се крие зад голямото усърдие за промяна на ситуацията, свързана със собствеността, финансирането и управлението на националния пощенски оператор? Двуполюсна ли е алтернативата за модернизация на „Български пощи”? Или има и други варианти за развитие освен лансираните - намиране на стратегически инвеститор или приватизация.
Двамата ексбанкери
Един от вносителите на поправките Диан Червенкондев е оценител, лицензиран от Агенцията за приватизация, а по-късно е вписан в Публичния регистър на независимите оценители. Затова той трябва да декларира този свой интерес при внасянето на законопроекта, но най-вероятно не го е направил. При издигане на кандидатурата му за народен представител е подчертан неговият опит в банковото дело като управител на един от най-големите банкови клонове в Сливен – ОББ. Народният представител Румен Данев е бил зам. -управител на Банка ДСК - Хасково, а след това и Областен управител.
Връзка Облигационният заем на Български пощи и законопроект
Тезата на Диан Червенкондев е, че акциите на големите държавни фирми могат да се листват на БФБ. Има голяма вероятност проектозаконът да е възникнал поради сключеният голям облигационен заем от Български пощи за преструктуриране на задължения по банкови кредити и договори за лизинг. Размерът на облигационната емисия е 15 млн. Евро. Срокът на падежа на тази емисия е 5 години, а начинът на пласиране – частна емисия. Забележете – вторичната търговия на тази емисия съгласно решение на бившия министър на транспорта е – допускане на емисията за търговия на „Българската фондова борса” – София АД. Както се вижда тезата на Диан Червенкондев се легализира в плана за „скрита приватизация” на Български пощи – чрез изкупуването на емисията от частни юридически и физически лица. Заемът е обезпечен с разрешението на бившия министър на транспорта, като емисията се счита за обезпечена чрез ипотека върху дълготрайни материални активи в размер на 120% от размера на емисията. Това е една от скритите цели на закона, а формалната – изваждане от забранителния списък за приватизация. Всяка офшорна фирма след време може лесно да се намеси на фондовата борса и да бъдат замазани следите на истинския приватизатор. Опцията за обратно изкупуване на емисията е: две години след нейното емитиране. Видът на облигациите са корпоративни, обикновени, лихвоносни, поименни, безналични, регистрирани при Централен депозитар АД, свободно прехвърляеми, неконвертируеми, обезпечени, дата от която тече срокът на падежа: 08.02.2011 г., със срочност 60 месеца. До тогава чрез промяна в закона може да завърши подготовката за практическата приватизационна сделка.
Кои са облигационерите – неясно
Засега липсват всякакви данни за това, кои са на практика облигационерите по този заем. Има голяма вероятност сред тях да са и част от тези юридически и физически лица, които са заложили и самата схема за легализиране на приватизацията чрез закона. За това говори фактът, че тепърва ще се търси стратeгически инвеститор и т.н. Може да се окаже, че този закон е „генерална репетиция” преди изработването на подобен закон и внасянето му чрез Министерски съвет в Народното събрание. Има голяма вероятност една от целите на скритите приватизатори е да видят какви ще бъдат реакциите на общественото мнение и да планират заключителната фаза на своя замисъл след провеждане на местните и президентски избори. Всеки спорен интерес от приватизация по правило се съпровожда с изграждането по всевъзможни начини на негативен публичен образ на предлаганото за приватизация търговско дружество. Целта е да се понижи реалната цена за продажба. Включително чрез повлияване върху търговската репутация на държавния пощенски оператор в отрицателна насока.
Голямото усърдие на двама от авторите на законопроекта за приватизацията на „Български пощи” може да се обясни с реалната възможност определена банкова групировка да има пряк интерес – за повлияване в негативна насока на реализирания от националния пощенски оператор оборот от извършването на пощенски услуги. Защо след като любимият предизборен девиз на Диан Червенокондев е „Държавата трябва да се управлява като банка” търговско дружество с близо 1 млд. лева годишен оборот от услуги трябва да бъде приватизирано. Очевидно целта не е да се оздрави финансовото състояние на търговското дружество, а за да премине една голяма част от този оборот в частни пощенски оператори и частни банки.
Икономически не е целесъобразно да се наема външна консултантска фирма, която да даде оценка и да начертае насоките за развитие на Български пощи при търсене на стратегически инвеститор. Това на практика омаловажава ролята и довежда до намаляване на числеността и възможностите на Звеното за вътрешен одит, което е на пряко подчинение на Съвета на Директорите и на Главния Изпълнителен Директор на Български пощи АД.
Учудващо е бездействието и нехайното отношение от страна на държавата, довело до фактическото ликвидиране на устойчивостта от реализирането на множеството проекти за I-центрове – в малките населени места/Реализирани със съвместно финасиране от страна българската държава и Програмата на ООН за развитие – България/. Всичко това контрастира на фона на търсенето на алтернативи за съхраняване на пощенската мрежа в малките населени места.

 Б.р. Economynews.bg е готов да публикува и други гледни точки.