Банките "бетонират" лихвите

Хубен Ненчев
Нещо се случи в държавата в началото на 2012, щом иначе сдържаният и общо взето неконфликтно настроен към правителството главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк и шеф на АББ Левон Хампарцумян си позволи остър тон към финансовия министър Симеон Дянков.
Преди дни Дянков почти в ултимативен тон предложи представители на търговските банки и БНБ да се срещнат с него до края на януари т.г., за да обсъдят и договорят възможности за поевтиняване на кредитите. Той обясни, че държавата си е свършила работата, като e осигурила финансова стабилност в страната, което довело до поевтиняване и на външното финансиране за трезорите с цели 2-3 пункта. "Сега е време банките да отговорят", отбеляза Симеон Дянков.
Хампарцумян отхвърли идеята за държавна намеса в ценовата политика на банките по активните им операции и най-вече в кредитирането. „...всички, които имат малко разум в главата си разбраха, че г-н Дянков все пак не идва от Северна Корея, а от Америка. Той много добре знае, че нито може административно да управлява лихвите, нито може с тристранната комисия да реши какъвто и да е проблем, свързан с лихви, банки и т.н., защото устройството на държавата е друго. Като напада банките, финансовият министър отбива вниманието от себе си или от гафовете, които е направил”, заключи Хампарцумян и остави всички, които го познават поне малко, с отворена уста заради политическите рискове, които поема с подобни крайни думи към изпълнителната власт. Банкерът зададе и резонен въпрос – защо на 100% държавната Българска Банка за развитие не е понижила цената на кредитирането, което разрешава?
Явно нещо в държавата се променя, защото и БНБ скромно замълча по въпроса трябва ли частните банки да получават от държавата указания по активните им операции.
Проблемът е, че и финансовият министър е наясно, че сами по себе си изпълнителните директори на частни търговски банки и членовете на техните бордове, не определят цената на кредитирането извън лимитите, спуснати от техните мажоритарни акционери. Собствениците искат всяка година определена печалба и рентабилност, която зависи най-вече от маржа - или ножицата, между цената на пасива и цената на актива. На тази база се определя и възвращаемостта на инвестициите в българската банкова система и възможността мениджърите да взимат заплата като такива. Ясно е че тук се взимат предвид не само сегашните рискове, но и бъдещите, а те поне за 2012 г. са много високи в Европа предвид кризата в еврозоната.
"Министърът на финансите е принципал на ББР и съвсем спокойно биха могли оттам да започнат с намаляването на лихвите. Но както виждате, не само че не са започнали, но няма и да го направят, защото пазарът не го позволява", заключи Хампарцумян. А и българската икономика е пред замръзване предвид ниските проценти на растеж – едва 1.5% ръст на годишна база за 2011 г срещу обещаните от Дянков 3.6% годишно.
Затова по-високата цена по привлечените средства и по отпуснатите кредити е естествена за България и определя убийствената и подигравателна оферта на банкера Хампарцумян, който предложи на министър Дянков занапред да «водим диалога за лихвите и през медиите...Г-н Дянков не е обсъждал засега с банките темата за понижаване на лихвите по кредитите, която представя в медиите».

Според по-умерения тон на изпълнителния директор на Прокредит банк Петър Славов пред в. «Класа» «търсенето на кредити не е вследствие от по-ниски лихви. Когато имахме кредитен бум, лихвите бяха почти същите като сега. В момента търсенето е свито, защото бизнесът се чувства несигурен и притеснен от бъдещето не само на световната, но и на българската икономика.
Вече е ясно и друго - макар бизнес климатът в промишлеността през декември 2011 г. да нараства с 2.1 пункта спрямо ноември, истинската производствена активност се оценява като намалена предвид увеличените запаси от готова продукция и очакванията за производството и заетите през първото тримесечие на 2012 г. са по-неблагоприятни в сравнение с изразените мнения през миналия месец.
Освен това съществено изискване на ЕС е и поддържането на стабилността на самите банки, независимо дали ще бъдат критикувани, че не са особено либерални в отпускането на кредити, твърди пък икономистът от Индъстри Уоч Георги Стоев. «Консервативното кредитиране трябва да се запази. Дори в такава тежка година банките увеличиха кредитите си към бизнеса, разбира се, с много по-слаби темпове в сравнение с пред кризисните нива. За разлика от кредита към домакинства, който се свива, бизнесът увеличава своята дългова експозиция към банковата система във времена, в които се съкращават работни места и има несигурност на пазарите, заключи още Георги Стоев пред агенция «Фокус».
Според шефът на държавната ББР Асен Ягодин банките не бива да рискуват своята висока капиталова адекватност – в Европа 9%, у нас - 17%, защото са заделени големи провизии за проблемните заеми.
Освен това Ягодин контрира де-факто Дянков като отбеляза, че «държавните ръководители трябва да знаят, че дори и да има лесен достъп до външно финансиране, не трябва да се изкушават и да пристъпват към необосновано големи дългови експозиции, за да могат да поддържат изкуствен стандарт, който не отговаря на икономическата реалност». А това е сигурен сигнал, че и политиката на УС на държавната ББР не се отличава съществено политиката на ОББ, Булбанк или ТБ Алианц България. Колкото до Симеон Дянков, макар и анонимно, банкерите имат едно предложение – да отговори защо когато можеше да вземе външни кредити без пари той похарчи трупаният близо 12 години фискален резерв, който сега, през ББР например, можеше да се влее в икономиката на ниска цена и да направи конкуренция на търговското финансиране на предприемачите.