Банките натрупват цикличен риск

"Ако разглеждаме България като пример, последните изследвания и съответните оценки на БНБ за местния финансов цикъл действително показват, че ние сега се намираме във възходящата фаза на натрупване на цикличен риск. Съответно решихме да активираме и след това повишихме нивото на нашия контрацикличен капиталов буфер." Това отбеляза във встъпителното си слово управителят на БНБ Димитър Радев пред конференцията „Текущият глобален и европейски финансов цикъл: къде се намираме и накъде се движим”, посветена на 140-та годишнина на Българската народна банка /БНБ е  сред най-старите централни банки в света – 13-а по ред на основаването си/, организирана съвместно от Българската народна банка и Банката за международни разплащания. Какво още коментира управителят на БНБ?

Еволюция на мандатите на централната банка

Исторически централната банка е свързана с целта за поддържане стабилността на националната парична единица и на цените. След Голямата депресия от 30-те години на миналия век надзорът се е превърнал във функция, възлагана или отнемана от централните банки при циклични периоди в зависимост от преживените кризи. По отношение на надзора като централнобанкова функция световната криза от 2007/2008 година имаше двустранно отражение. Първо, тя доведе до това, че надзорът върху банките стана отговорност на все по-голям брой централни банки. Второ, фокусът върху стабилността на системата доведе до появата на макропруденциалния надзор като изрично понятие и задача, за която съвсем естествено централните банки поеха отговорност.

В България паричният режим може да бъде разглеждан като доста традиционен, като основната цел на БНБ е да поддържа ценовата стабилност посредством осигуряване стабилността на националната парична единица. Вече повече от 20 години режимът ни се опира върху функционирането на паричния съвет. БНБ също така провежда и микро- и макропруденциални политики. В действителност доста преди последната глобална криза ние разработихме и приложихме контрациклични макропруденциални мерки, макар че терминът „макропруденциален“ все още не беше възприет. Много други страни от региона в условията на масов приток на капитали направиха същото.

Затова задачите и отговорностите на БНБ, както ги виждаме днес, са резултат от десетилетна еволюция. И това отразява и съответства на дългосрочното развитие на мандата на централните банки в световен мащаб. От историческа гледна точка може да се спори, че промените в този мандат следват общото еволюционно развитие, често под влиянието на кризи, като глобалната криза от 2007/2008 г.

Фокус върху финансовата стабилност

Тя ни накара да преосмислим значението на финансовата стабилност като цел на политиката на централните банки. Преди световната криза от 2007/2008 г. централните банки поставяха акцента върху ценовата стабилност като своя главна цел. Кризата отключи промени в цялостната среда, в която функционират централните банки и с това наложи продължаваща еволюция на ролята и управлението на нашите институции. Беше изразена загриженост относно способността на централните банки да предотвратяват и управляват финансови кризи. Това провокира дискусии за ролята им в опазването на финансовата стабилност. В крайна сметка беше призната нуждата да се преразгледат и коригират отговорностите на централите банки във връзка с финансовата стабилност.

Важна реакция на политиката след световната криза беше усъвършенстването на рамката на макропруденциалната политика и възлагането на допълнителни отговорности на централните банки в областта на финансовата стабилност. След това централните банки разработиха инструментариум за практическото приложение на макропруденциалната рамка.

Разбирането на финансовия цикъл

Новите рамка и инструменти на политиката обаче могат да функционират добре само дотолкова, доколкото може да се „диагностицира“ кога има нужда от прилагането им. Те имат ограничен принос, ако въобще имат такъв, за постигане целите на опазването на финансовата стабилност освен ако макропруденциалните надзорни органи могат да идентифицират натрупването на цикличен системен риск във финансовата система.

С други думи, постигането на целта за финансова стабилност чрез макропруденциални мерки не може да бъде ефективно, без да се разбира финансовият цикъл. Ето защо счетохме това за актуален въпрос, на който да посветим конференцията по случай годишнината от създаването на нашата банка.

Няма единна общоприета теоретична база, нито преобладаващ метод за измерване на финансовия цикъл. Поради това изследователската дейност има толкова важна роля за определянето на политиката. И затова настоящата конференция има за цел да събере заедно академични изследвания и практики от централните банки.