Банките печелят от ниските лихви по депозити

От две години вече се наблюдава положителна
тенденция във финансовите резултати на банките в България, факт
е, че те успяват да увеличат финансовите резултати, независимо
от свитото кредитиране; неприятното е, че този процес е
съсредоточен само в няколко големи банки. Това коментира
финансистът от Икономическия институт на БАН доц. д-р Григор
Сарийски.
Приходите на банките от лихви по кредити са
намалели средно с около пет процента на годишна база за първото
тримесечие на 2015 г. , а в същото време разходите им за
депозити са намалели с 29 процента, коментира доц. Сарийски при
представянето на годишния икономически доклад на БАН по сектори.

Увеличили са се и приходите на банките от такси и
комисионни - те са нараснали с близо 12 процента. Тези тенденции
обаче са съсредоточени в няколко големи банки, които стоят
добре на пазара, отбеляза финансистът.
В момента капиталовата база на търговските банки у
нас е значително над тази, която се изисква по закон и не
очаквам да има проблем с предстоящите стрес-тестове на банковия
сектор, коментира Сарийски. Той обаче подчерта, че с
тестовете не бива да се избързва. Провеждането на
стрес-тестовете на банките е сложна материя, не бива да имаме и
кой знае какви очаквания от тях, в крайна сметка това е като
ходенето на профилактичен преглед - отиваш, за да ти кажат, че
всичко е наред или че трябва да спреш цигарите, даде пример
финансистът.
Сарийски не изключи преструктуриране на банки до
края на годината. Има банки, които изпитват затруднения с
рентабилността си, те не са толкова печеливши, колкото би им се
искало и това оказва натиск за сливането и изкупуването им,
очаквам до края на тази година да има поне една сделка в
банковия сектор, прогнозира финансистът.
През 2014 г. основните проблеми в банковата
система бяха свързани с Корпоративна търговска банка, показва
прегледът на банковия пазар от миналата година. Покрай КТБ се
избистриха много негативи в българската финансова система като
на преден план излизат три проблема - институционален проблем с
регулаторния орган, проблем с регулаторната рамка и чисто
поведенчески проблем, коментира Сарийски. В един момент БНБ
казва, че всичко е наред, банките са стабилни, допуска дори
сливане на КТБ с още една банка, а няколко месеца по-късно се
оказва, че КТБ има отрицателен капитал; абсурд е да се твърди,
че БНБ не е имало как да знае за това, коментира финансистът.
При поставянето на КТБ под специален надзор се
оказа, че българското законодателство в частта за гарантиране на
депозитите не е синхронизирано с европейското и така вложители
нямаха достъп с месеци до защитените си по закон депозити,
отбеляза още Сарийски. Този закон се синхронизира, но има други,
които също спешно трябва да бъдат променени - като този за
преструктуриране на кредитните институции, припомни той.
Поведенческият проблем пък според Сарийски се
крие в преобладаващата реакция след случилото се с КТБ, че
вложителите там са търсили високи лихви и затова са заслужили
това, което им се случва. Този вид реакция доведе до
допълнително недоверие към банковата система, смята експертът.
Депозитите между 100 000 лв. и 200 000 лв. (до
гарантирания по закон праг) към края на март тази година са се
увеличили на годишна база с около 16 процента - тоест
депозантите раздробяват депозитите си на по-малки, за да бъдат
защитени, отбеляза Сарийски. Друга тенденция е да ги прехвърлят
от банка в банка - било, защото не им харесват финансовите
показатели на някоя банка, било то заради собствеността,
коментира още той. Според Сарийски сега немалка част от банките
с гръцка собственост имат доста ограничени потоци от депозити
към тях, някои дори отчитат отрицателен ръст на депозитната си
маса към края на първото тримесечие.
Най-доходната за банките група кредити -
търговските, се е свила от 74 процента през 2009 г . до 65
процента в края на 2014 г. , съобщи още финансистът. В същото
време в момента търговските банки не могат да покрият и
половината от разходите, които изплащат на депозантите си,
защото няма къде да инвестират.
Към края на април в еврозоната бе отчетен нулев
ръст на кредитите, много слабо остава кредитирането и у нас -
корпоративните кредити са се увеличили с около 1 процент,
кредитирането на дребно след увеличение през 2013 г. , през 2014
г. отчете отрицателни темпове, съобщи доц. Сарийски. Възможно е
през 2015 г. да има положителни темпове, прогнозира той.
Инвестиционните нагласи в България не са
оптимистични според данните за преките чуждестранни инвестиции,
посочи още финансистът от БАН. През 2014 г. е отчетено понижение
на ПЧИ, а за първото тримесечие на тази година понижението е с
близо 8 процента. Неблагоприятна е и тенденцията в структурата
на ПЧИ - капиталовите инвестиции намаляха наполовина,
инвестициите от Германия - с около 300 млн., посочи Сарийски.
В средата на 2014 г. средните лихви по
корпоративните кредити са спаднали под 5,5 процента и това е
станало причина за активно предоговаряне на кредити и за така
наречения кредитен туризъм на изрядните платци, очерта още една
тенденция доц. Григор Сарийски. С още по-бързи темпове обаче
падат лихвите по привлечения ресурс. От средна лихва от 3,8
процента в началото на 2014 г. лихвите са се понижили до около
до 2,6 процента през миналата година, а в края на април тази
година средната лихва е вече под 1,6 процента по левовите
депозити, обобщи Сарийски.
Очакванията са да се изясни кой носи вина за
случилото се с КТБ, заяви Григор Сарийски. Разходът е за сметка
на всички данъкоплатци и на Фонда за гарантиране на влоговете,
който е в момента с отрицателен баланс, коментира финансистът.
През 2015 г. се очаква по-нисък икономически ръст, отколкото
през 2014 г. и това няма как да се отрази благоприятно на
банковия сектор, заключи той. /БТА