Банковата система в края на Q3

Активите на банковата система през третото тримесечие на 2023 г. нараснаха с 2,5 процента (4 млрд. лв.) и в края на септември възлязоха на 165,1 млрд. лв., се посочва в Тримесечното издание "Банките в България“ на БНБ.

През периода нараснаха кредитният портфейл и дълговите ценни книжа. Привлечените депозити в банковата система отбелязаха по-голямо увеличение спрямо отчетеното за предходното тримесечие, пише  в анализа.

Размерът на активите на банковата система, съотнесен към БВП, в края на септември възлезе на 91,1 процента (при 92,2 процента в края на юни).

Общият размер на брутните кредити и аванси в края на септември 2023 г. беше 108,1 млрд. лв., с 95 млн. лв. (0,1 процента) повече спрямо края на юни. Вземанията от кредитни институции на тримесечна база отчетоха спад с 2,8 млрд. лв. (17,4 процента) до 13,5 млрд. лв. През периода брутният кредитен портфейл  на банковата система нарасна с 2,9 млрд. лв. (3,2 процента) и достигна 94,6 млрд. лв. Най-голямо номинално нарастване на размера се отчита при кредитите за домакинства - с 1,5 млрд. лв. (4,2 процента). Кредитите за нефинансови предприятия също се увеличиха - със 711 млн. лв. (1,5 процента), както и тези за други финансови предприятия - с 522 млн. лв. (6,8 процента), и за сектор "Държавно управление“ . със 160 млн. лв. (15,6 процента).

През периода юли - септември 2023 г. депозитите в банковата система се увеличиха с 2,9 млрд. лв. (2,1 процента) до 141,3 млрд. лв., което се дължеше на нарастването на депозитите на нефинансовите предприятия (с 1,9 млрд. лв., 4,4 процента) и на домакинствата (с 1,8 млрд. лв., 2,4 процента), се посочва в анализа. Същевременно се наблюдава намаление при депозитите на другите финансови предприятия (с 452 млн. лв., 10,7 процента), на сектор "Държавно управление“ (с 309 млн. лв., 7,4 процента) и на кредитните институции (със 134 млн. лв., 1,3 процента).

Засега затягането на паричната политика в еврозоната се пренася сравнително бавно върху лихвените равнища в България, се отбелязва в анализа. Високата ликвидност в банковата система обуславя слабата реакция на лихвените проценти по депозитите към процесите в глобалния лихвен цикъл, като при кредитите за домакинства също не се наблюдава съществено нарастване на лихвените проценти. Повишение е налице главно при лихвените нива по кредитите за нефинансови предприятия, което отразява динамиката на референтните индекси на междубанковия пазар в еврозоната, широко използвани при ценообразуването на експозициите към корпоративния сектор, пише в анализа.

Под влияние на затягането на лихвените условия и по-умереното търсене на оборотно финансиране темповете на кредитен растеж в сектора на нефинансовите предприятия постепенно се забавят. Същевременно кредитната активност в сектора на домакинствата се запазва висока, особено в сегмента на жилищните кредити, като засиленото им предлагане от страна на кредитните институции създава условия за допълнително кредитно търсене и акумулиране на кредитен риск, пише в анализа.

През следващите месеци се очаква глобалното затягане на монетарните условия да започне да се пренася по-бързо върху лихвените проценти в страната, с което да повлияе за понижение на темповете на кредитен растеж, посочват от БНБ. Въздействие в тази посока се очаква да окаже и започналият процес на увеличение на задължителните минимални резерви, който БНБ предприе от средата на 2023 г. Очакваното забавяне на кредитния растеж би ограничило акумулирането на кредитен риск в банковата система.

През третото тримесечие на 2023 г. обемът на необслужваните експозиции слабо нарасна, като се наблюдаваха разнопосочни изменения в отделните сегменти на кредитния портфейл (увеличение на необслужваните кредити за домакинства и отписвания в сектора на нефинансовите предприятия). Предвид колебанията на цените на суровините, рисковете от забавяне във външното търсене и очакваното повишение на лихвените проценти по кредитите, способността за обслужване на задълженията може да отслабне, което да доведе до нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки. Във връзка с това кредитните институции следва да поддържат кредитни стандарти и да прилагат своевременно и адекватно провизиране, базирани на консервативни допускания, които отчитат рисковете при неблагоприятно развитие в икономическата среда, посочват от БНБ.

През 2021 г. УС на БНБ повиши нивото на антицикличния буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, на 1 процент, в сила от 1 октомври 2022 г., и на 1,5 процента от 1 януари 2023 г. Предвид трайно запазилите се високи темпове на кредитен растеж и несигурността в икономическата среда, през 2022 г. нивото на антицикличния капиталов буфер бе повишено на 2 процента, в сила от 1 октомври 2023 г., се отбелязва в доклада.

По отношение на рисковете със структурен характер, при направения през 2023 г. от УС на БНБ ежегоден преглед на буфера за други системно значими институции (ДСЗИ) като такива бяха идентифицирани шест институции, за които нивата на буфера през 2024 г. ще са в интервала от 0,5 процента до 1 процент. При проведения през 2023 г. двугодишен преглед на буфера за системен риск беше потвърдено неговото равнище на 3 процента от местните рисково претеглени експозиции.

Ликвидната позиция на банковия сектор е солидна, като нивата на съотношението на ликвидно покритие и съотношението на нетно стабилно финансиране са значително над регулаторните изисквания, се посочва в анализа. Депозитната маса нараства устойчиво под влияние на увеличението на доходите. Независимо от това кредитните институции следва да управляват ликвидността си в съответствие с високата степен на несигурност и вероятността от изменения в обема и структурата на депозитите, породени от неблагоприятни промени във финансовото състояние на предприятията и домакинствата.

През третото тримесечие на 2023 г. брутният кредитен портфейл на банковата система нарасна с 3,2 процента, а делът в него на необслужваните кредити по брутна стойност в края на септември възлезе на 4,4 процента (при 4,5 процента в края на юни).

Към 30 септември 2023 г. печалбата на банковата система възлезе на 2,7 млрд. лв., с 1,2 млрд. лв. (81,6 процента) повече спрямо отчетената за деветте месеца на 2022 г., като растежът беше формиран главно от увеличението на нетния лихвен доход. В резултат от повишението на печалбата възвръщаемостта на активите (ROA ) нарасна до 2,18 процента към края на септември 2023 г., а възвръщаемостта на собствения капитал (ROE) – до 18,64 процента (при 1,33 процента и 11,93 процента към 30 септември 2022 г.).

Общият нетен оперативен доход на банковата система в края на септември 2023 г. достигна 5,2 млрд. лв., като спрямо отчетения за първите девет месеца на 2022 г. се повиши с 1,4 млрд. лв. (35,8 процента) с основния принос на нетния лихвен доход. Нараснаха също другите нетни доходи и нетният доход от такси и комисиони, докато нетният доход от финансови инструменти намаля.

Спрямо 30 септември 2022 г. нетният лихвен доход се увеличи с 1,3 млрд. лв. (56,1 процента) до 3,6 млрд. лв., а делът му в структурата на нетния оперативен доход се повиши от 59,5 процента до 68,4 процента. За същия период приходите от лихви се увеличиха с 1,8 млрд. лв. (70,1 процента) до 4,3 млрд. лв. Поради по-високия темп на нарастване на нетния лихвен доход спрямо този на брутните лихвоносни активи 6 равнището на показателя "нетен лихвен марж" се повиши до 3,49 процента в края на септември 2023 г. (при 2,57 процента към 30 септември 2022 г.). По отношение на разходите за лихви беше отчетено нарастване с 502 млн. лв. (191,2 процента) до 764 млн. лв. 

Нетният доход от такси и комисиони спрямо 30 септември 2022 г. се повиши с 36 млн. лв. (3,3 процента) до 1,1 млрд. лв., а делът му в структурата на нетния оперативен доход намаля до 21,4 процента поради динамиката при останалите компоненти. 

За същия период другите нетни доходи нараснаха с 362 млн. лв. (358 процента) до 463 млн. лв. Нетният доход от финансови инструменти се понижи с 305 млн. лв. (81,7 процента) и към 30 септември 2023 г. възлезе на 69 млн. лв.