БВП: 2006 година + 54 млрд.лв. 2015 + 86 млрд.лв.

Приказките, че нищо особено не се е случило в българската икономика след като сме членове на Европейския съюз, не са верни, отбелязва в анализ професор Христина Вучева. Брутният вътрешен продукт за 2015 г. в номинално изражение, около 86 млрд. лв., значително превишава този от 2006 г., когато достигаме 54 млрд. лв. Следващите редове са посветени на икономическите резултати през 2015 г. и намеренията за тяхното развитие през 2016 г. Въпреки появилите се след финансовата криза от 2007-2009 г. многобройни възражения срещу Брутния вътрешен продукт /БВП/ и неговия растеж, като показател характеризиращ икономическите реалности, това е общоприетият показател и до днес. Ще започнем с него и съответно с Брутната добавена стойност /БДС/.

Всички се чувстваме по-спокойни, когато БВП отбелязва растеж – особено ако това се осъществява равномерно по тримесечия. За 2015 г. за всяко от трите изминали тримесечия растежът е около 3%, което е по-добър резултат в сравнение с предходната година. Малко под два процента е приблизителния растеж по тримесечия и по показателя БДС. Данните показват, че през 2015 г., както и през предходните няколко години, не може да се говори за криза. Може да се коментира единствено дали тези темпове на растеж са ни достатъчни с оглед на заявената от години амбициозна цел за приближаването ни до средното равнище на страните-членки на ЕС и догонване на средните европейски доходи. Отговорът е отрицателен – резултатите ни не са достатъчни за тази позабравена цел. Това обаче не означава, че не сме постигнали напредък през годините след 2007 г. Според данните на европейската статистика в началото доходите ни са били около 32 % от средното за ЕС равнище, прието като 100 единици. За 2014 г. това съотношение е вече 45%, което все още ни определя като най-бедната страна в ЕС.

Брутният вътрешен продукт за 2015 г. в номинално изражение, около 86 млрд. лв., значително превишава този от 2006 г., когато достигаме 54 млрд. лв. Достижението ни за 2015 г., въпреки че данните не са окончателни, надхвърля и отчетените за 2010 г. 73 млрд. лв., както и за всяка от следващите години. Най-значителният скок в номинално изражение на БВП е през 2011 г., около 7 млрд. лв. Тук ще отворим скоба, за да споделим, че този значителен резултат се разминава с всички други показатели и особено с данните за доходите на хората и дори със състоянието на публичните финанси. Ще припомним, че в периода 2010 до 2014 , включително, са отчетени на касова основа дефицити в бюджета /реално излезли пари от бюджетната каса/ около 9 млрд. лева, от които през 2011 г. около 1.5 млрд. лв.

През следващите години БВП равномерното нарастване всяка година с около един милиард, за да отчетем през 2014 г. 83.4 млрд. лв. и 86 млрд. лв. за 2015 г. Тези данни показват, че приказките, че нищо особено не се е случило в икономиката след като сме членове на ЕС – не са верни. Посоченото обаче не е достатъчно, за да сме уверени, че животът на хората се подобрява също така равномерно през годините и през отиващата си 2015 г. в сравнение с предходните години. За тази цел е добре да обърнем внимание на относителния дял на секторите, в които се създава БДС – нещо, което обикновено не се отбелязва.

По данни на НСИ основната част от създадения БВП през 2015 г., както и за предходните години, е резултат от работата на няколко сектора. За третото тримесечие на 2015 г. около 22% от БДС се отчита в сектора за добив на полезни изкопаеми, производство и разпределение на електроенергия, топлоенергия; около 21% - в търговия и хотелиерство; 12% в сектор държавно управление, образование и здравеопазване. Следва секторът на недвижими имоти - с дял около 9 %; финанси и застраховане с около 7%. Създаването на информация и далекосъобщенията заемат 5.7%. Селското стопанство има висок спрямо другите тримесечия дял от 8%. В годишен разрез делът на селското стопанство е около 4.5%. Строителството заема около 5%.

През 2015 г. не се наблюдават изменения спрямо предходните години в установената структура на БВП и БДС. Данните показват, че около 32% от БВП и БДС се създават от реалната икономика и около 68% от услуги, при цялата условност на едно подобно разделяне. Тази особеност определя равнища на средната работна заплата, на разходите на труд за единица продукция, както и на заетостта и възможностите за намаляване на безработицата. Посочените резултати за 2015 г. са доказателство доколко са изпълнени обещанията от управленската програмата на правителството за бързи реформи и структурни изменения, увеличаващи дела на секторите свързани с нови технологии и повече добавена стойност.

Към края на трето тримесечие на 2015 г. средната работна заплата е 885 лв. Спрямо края на 2014 г. нарастването е 106.9%. Най-висока е средната заплата в сектор "Създаване и разпространение на информацията, творчески продукти и далекосъобщения” - 1900 лв. месечно. На второ място е сектор производство и разпределение на електрическа енергия и производство на газообразни продукти - 1584 лв. Държавното управление е на шесто место - 980 лв.

По данни за 2014 г. в страната са изплатени за работна заплата, включително допълнителни възнаграждения, около 21 млрд. лв., от които 15 млрд. лв. в частния сектор и 6 млрд. лв. в публичния. Произведената брутна добавена стойност по данни на НСИ за 2014 г. е 71 млрд. лв. Това означава, че делът на средствата за работната заплата е около 30 %. Съотношението е същото и в предходните години. Не можем да определим тази важна пропорция за 2015 г., защото годишните данни ще станат известни до средата на 2016 г. На основа на отделни изчисления може да се приеме, че няма да има съществени изменения, което означава, че не може да се очаква 2015 г. да ни изненада с някакво непознато нарастване на работната заплата. Известно е, че съществуват не малък брой привърженици на идеята рязко и бързо да се повиши нивото на заплащане по административен път – първоначално в сферата на публичните услуги, а след това и в останалите сектори. Този подход е непродуктивен. Неговото отхвърляне обаче не означава, че се пренебрегва налагащото се изменение на трагично ниските размери на възнаграждението за труд в много сфери, финансирани от държавния и от общинските бюджети, какъвто е случая със заплатите на работещите в музеи, библиотеки, симфонични оркестри и други сфери на културата.

По данни на европейската статистика заплащането за един час у нас е в размер на около 3.60 евро, което се определя като най-ниско сред останалите страни-членки.

Въпреки значителното изоставане на работната заплата в сравнение със страните от ЕС, заетите /около 2200 хиляди души/ разполагат със значително по-високи доходи от останалото население. В сравнение с пенсионери /достигнат среден размер на пенсия около 300 лв./, безработни и такива, които нямат никакви шансове да имат каквито и да са доходи - работещите и особено тези в отбелязаните няколко сектора, които получават над 1500 лв. месечно, са обект на завист. Всичко това създава натрапващата се картина за бедност и безнадеждност – нещо, което се потвърждава и от данните на европейската статистика, които ни определят като страна с висока степен на неравенство, достигаща до предели, които застрашават общата устойчивост и перспективата за развитие. По данни на европейската статистика хората застрашени от бедност у нас са повече от 20 %. Този процент се удвоява, ако се изключат социалните помощи, предоставяни на различни групи от населението и през 2015 г.

Посоченото разслоение на населението се отразява и на структурата на бюджетните разходи за социални нужди. В тях ежегодно се увеличава делът на различните социални помощи. За 2015 г. сумата за тези плащания е около 900 млн. лв. За следващата година тази сума е около 1 млрд. лв.

По наша оценка през 2015 г. събитията в икономическата сфера с определено влияние върху живота на хората, които не намериха подходящо решение бяха следните: ратификацията от Народното събрание на тригодишен договор, подписан от правителството за ползване на 16 млрд. лв. дълг; изменението на Кодекса за социално осигуряване по отношение на някои от условията за пенсиониране; актуализацията на бюджета за 2015 г. приета в края на годината, неточното и неясно говорене за данъци.

По отношение на одобреното споразумение с някои банки за тяхното посредничество при емисии на дълг за тригодишен срок, влиянието му за 2015 г. беше ограничено от установения в бюджета лимит за нов дълг от 6 млрд. лв., който беше изтеглен. Приблизителната оценка за неговото използване може да бъде следната – покриване на дефицита за 2015 г. - около 3 млрд. лв. и погасяване на стари задължения с падеж през 2015 г. Не е известна сумата на стари задължения, защото не беше приета изискващата се по закон стратегия за управление на дълга в периода 2015-2017 г. Тази неяснота позволи да се говори неточно както от страна на управляващите, така и от опозицията. Същият подход се прилага и по отношение на дълга за 2016 г. Предвижда се лимит за нов дълг от 5 млрд. лв. с общи обяснения и без да се казва за какво ще се използват събраните досега средства във фискалния резерв. Отново отсъства актуализирана стратегия за управление на дълга. Говоренето на тази тема и от страна на управляващите, и на опозицията е непоследователно и често противоречиво.

Промените в кодекса за социално осигуряване, свързани с идеята за пенсионна реформа, не успяха да разрешат проблема породен от постоянното нарастване на разходите за инвалидни пенсии, проблема за ранното пенсиониране, както и проблема със задълбочаващото се разминаване между приходите от осигурителни вноски и разходите на фонд ”Пенсии”. Това отклонява всяка година значителна сума данъчни приходи от тяхното основно предназначение. Продължава практиката около 4 млрд. лв. данъчни приходи да отиват вместо за публични услуги, за плащане на пенсии. Това обезсмисля пенсионната система. Промените не включиха и въпросите по т.н. ранно пенсиониране на заетите в сектор сигурност, вътрешен ред, отбрана.

Общественото внимание продължително беше ангажирано с промяната, която позволи вноските за т.н. втора пенсия да се насочват не само към частните пенсионни фондове.

По отношение на данъчните плащания управляващите избраха нетрадиционен подход. Те бяха обявили в своята управленска програма, че няма да допуснат увеличаване на съществуващите данъчни ставки и няма да въвеждат нови данъци. Това не изключва възможността да се предложи подобряване на данъчната организация на съществуващите данъци, но предполага ясно представяне на тези намерения преди приемането на закона за държавния бюджет. Вместо този подход управляващите правеха отделни опити за увеличаване на някои данъчни плащания, от които бързо се отказваха под натиск на обществото. Това не само разрушава доверието в управлението на публичните финанси, но пречи и на бизнеса да има увереност и сигурност в работата си.

Може да се съжалява за това, че при подготовката на проекта за бюджет 2016 г., както и в процеса не неговото обсъждане и приемане, всички тези странности по отношение на важни за всички икономически решения, се повториха.

Отново не беше представена ясна данъчна концепция, която да предхожда обсъждането на държавния бюджет. Примерите са много. Ще започна със странната идея да се въведе данък за вредни храни и то по предложение на министъра на здравето и министъра на спорта. При обсъждането му министърът на финансите заяви, че не е запознат с идеята. Още по неприятен е последният случай. След като при обсъждане на данъчните закони беше отхвърлена идеята за промени в начина за т.н. връщане на данъчен кредит за доставки на активи, които биха могли и на практика се използват за лични цели, а не за дейността на съответното предприятие, тази идея все пак се превръща в закон. Правят се промени, които не са забелязани от народните представители при гласуваното от тях изменение на закона. На практика промените ще породят много въпроси и вероятно приложението им ще е противоречиво и без особен ефект за приходите.

В заключение може да се отбележи следното: през 2016 г. вероятно ще се постигнат предвидените темпове за растеж на БВП. Не можем да очакваме обаче някакво по-различно в сравнение с 2015 г. изменение на заплати, пенсии и други доходи, както и намаляване на броя на хората живеещи в бедност. Много вероятно е предвиденото значително увеличение на приходите от данък добавена стойност да не се постигне. Съществува и реална опасност да се появят непредвидени бюджетни разходи, с които да се компенсират, или уреждат недообмислените резултати от продължаващото действие на преференциални договори с отделни производители на електрическа енергия при едновременно действие на енергиен пазар и енергийна борса. 

 ----------------------------------------------------- 

Професор Христина Вучева, финансист. Тя е вицепремиер и министър на финансите в първото служебно правителство /1994-1995/ на България след промените през 1989 г. Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС.