БГ банки независими от банките-майки

Възстановяването на българската икономика остава слабо. Независимо от отличните резултати за износа, вътрешното търсене е в застой заради ниските доходи и растящата безработица. Влошаването на външната среда най-вероятно ще доведе до забавяне на ръста на износа, а потреблението и инвестициите ще се подобрят незначително. Тези изводи са направени в “Конвергенция на банковия сектор 2.0” – последното издание на годишния анализ на банковия сектор в Централна и Източна Европа, изготвен от анализаторите на Райфайзен Банк Интернешънъл АГ и Райфайзен Центробанк АГ.
През първото шестмесечие на 2011 г. банковият сектор продължи да се променя в съответствие с промените в икономиката. След нарастването на кредитите от 2.7% през 2010 г. (при понижение от 0.5% на кредитите за домакинства и увеличение от 4.4% на корпоративните кредити) през първата половина на 2011 г. увеличението на кредитите остана слабо (ръст от 1.3% за отчетния период). Динамиката в промишлеността и износа беше по-благосклонна към корпоративното кредитиране (с ръст от 2.0% за отчетния период срещу 0.1% при кредитирането на домакинства). Ниската активност при потребителското кредитиране отразява високата безработица и задържането на заплатите. Сравнително голямата склонност към спестяване при домакинствата доведе до ръст на депозитната база (с 5.6% за отчетния период) и понижаване на съотношението кредити/депозити (2010: 114%, първо полугодие на 2011 г.: 110%). Тази тенденция също така помогна на банките с чуждестранен капитал да намалят зависимостта си от финансиране от банките-майки. В същото време, необслужваните кредити продължиха да растат през първите шест месеца на 2011 г. (13.5%), макар и с по-бавно темпо, отколкото през 2010 г. Според БНБ нивата на необслужваните кредити ще достигнат връх в края на 2011 г., когато вероятно бавно ще започнат да се понижават. Затегнатите условия за кредитиране и сериозният ръст при депозитите също спомогна за поддържане на стабилна ликвидност в сектора. Освен това, банковата система остава свръхкапитализирана (първо полугодие на 2011: средно 17.7%, като всички банки са с капиталова адекватност от над 12%). Показателите за ефективност продължиха да се понижават през първата половина на 2011 г. поради по-ниски финансови резултати и по-голямо провизиране. Делът на кредитите в чужда валута остава голям, но рисковете, свързани с кредитирането в чужда валута са смекчени, както от високите нива на депозитите в чужда валута, така и от стабилността на валутния борд и възстановяването на доверието във възможностите на пазара. Благодарение на сериозната регулация е избегнато по-неблагоприятно развитие в банковия сектор (напр. по отношение на провизирането и оценките на обезпеченията). Възможно е някои регулаторни облекчения, въведени по време на кризата, да бъдат предпазливо отменени. Освен това, българският банков сектор остава уязвим за напреженията в периферията на Еврозоната, тъй като банките от тези страни държат 28% от активите и 25% от депозитите.
През 2011 г. активността в областта на сливанията и придобиванията включваше продажбата на НЛБ Банка София от словенския собственик Нова Люблянска Банка на TBIF Financial Services BV. Също така, най-голямата турска частна банка Тюркие Иш Банкасъ А.С. откри клон в България чрез германското си подразделение. Турската Актиф банк, част от Джалък Груп, с фокус върху корпоративното банкиране също планира да открие офис.