БГ бизнесът не инвестира в наука

Научен съвет към премиера или президента, който да координира науката, технологиите и икономиката, предлага Федерацията на научно-техническите съюзи. Българският бизнес почти не се интересува от изследвания и развой, влага символични средства в наука и разчита на внос на чуждестранни знания и технологии, заяви пред БТА акад. Васил Сгурев - председател на Федерацията на научно-техническите съюзи. Той отбеляза, че през последните 20 години не е създадена нито една българска транснационална компания, която чрез своите звена да е лидер в определи пазарни сектори. Чуждестранните компании разглеждат страната ни като площадка за пазарна реализация на своите продукти и не изграждат у нас филиали на изследователските си центрове, категоричен е акад. Сгурев. Той посочи като положителен пример от близкото минало за наш принос в пробивните технологии българският метод за леене с противоналягане "Балевски-Димов", който се използва и сега. Намалява родният изследователски, научно-приложен и внедрителски потенциал, предупреждават от НТС. По данни на федерацията през последното десетилетие фирмите в България са инвестирали между 0,09% и 0,15% от БВП в научноизследователска и развойна дейност. За Европейския съюз тези стойности са между 1,15% и 1,25%. При почти еднакъв брой високотехнологични предприятия в България и във Финландия например, у нас се произвежда 38,4 пъти по-малко добавена стойност, посочват от НТС. Високотехнологичните предприятия в северната страна имат почти 68 пъти по-висок оборот от нашите. Фактът, че българските фирми (в абсолютна стойност) инвестират около 100 пъти по-малко в научноизследователска и развойна дейност от фирмите във Финландия означава, че големите предприятия в България - най-често собственост на чужди инвеститори, не влагат пари за наука и развой в страната ни, категорични са от НТС. Според специалисти от федерацията това е и показател, че структурата на сектора на малките и средни производствени предприятия е качествено различна, в сравнение с развитите страни в ЕС. Клаузи за развитие на изследователска дейност у нас липсват в приватизационните договори при продажба на големите предприятия, отбеляза акад. Сгурев. По думите му все още силната ни фармация разчита предимно на външно разработени продукти и субстанции. В същото време няколко изследователски лаборатории от БАН и университетите имат сериозни постижения и могат да поемат значителна част от необходимата развойна дейност, твърди акад. Сгурев. Според родните специалисти макроикономическата среда, институционалната и законодателна рамка, както и микроикономическата среда не създават необходимите условия за развитие на високотехнологично производство в България. Тази неблагоприятна тенденция позиционира страната ни в сектори с ниска добавена стойност, а това обрича населението на нисък жизнен стандарт, е записано в меморандум на Федерацията на Научно-технически съюзи, предоставен на БТА. Според организацията установеният у нас пазарен модел не стимулира фирмите да влагат собствен ресурс в иновации. Наложително е въвеждането на нови финансови инструменти за ускоряване на технологичните иновации, смятат от НТС. Според федерацията специализирани фондове могат да създадат благоприятни възможности за функциониране на нови високотехнологични фирми, включително от университетите и изследователските организации. Работещите на пазарен принцип венчърни фондове също играят огромна роля при разработването и приложението на новите технологии и иновации, категорични са от НТС. През последните десетилетия в страната са се установили сектори, зависими от природни ресурси и евтина работна ръка. Ако чрез енергийни действия не се създаде корпоративна наука и не се затвори цикълът "изследване-внедряване", в страната ни ще се изгради икономика, базирана изцяло на чужди знания. Затова е необходимо е създаване на Научен съвет към премиера или президента, който да осъществява цялостна координация между науката, технологиите и икономиката, заяви акад. Сгурев. Според него между българската фундаментална наука и нейната пазарна реализация има огромна празнина. Отсъства реален партньор, който да осъществи трансмисията от БАН и университетите към пазара, комерсиализирайки научно-приложните резултати, твърди председателят на Федерацията на научно-техническите съюзи.