БГ компании – 37% спад на продажбите

Мария Йолова
Заедно с Латвия и Литва българските фирми преживяха най-големия спад в продажбите заради кризата, настъпила в страната през 2009 година, според анализ на Центъра за изследване на демокрацията. 70% от фирмите, анкетирани през декември 2010 г. от центъра, споделят, че приходите им са намалели. Средният процент на спада е 37 %. Същевременно делът на предприятията с натрупан дълг или просрочили финансовите си задължения се увеличи между 2009 и 2010 г. МВФ алармира за увеличаване на необслужваните кредити във всички сектори (корпоративен, потребителски и ипотечен) в страната и прогнозира, че делът на „лошите и преструктурираните” кредити ще се увеличи с 4 до 6,5 процентни пункта (общо за всички видове кредити) през 2010 г. и с допълнителен 1-процентен пункт през 2011 г. Въздействието на нарастващите необслужвани кредити върху икономиката е все още неясно, но има признаци, че те ще натежат върху възстановяването на икономиката, което започна през втората половина на 2010 г.
Почти 80 % от фирмите оценяват, че виновниците за скритата икономика са сред „другите” – те крият повече икономическа дейност от тяхното собствено предприятие. Наблюдава се сравнителна устойчивост сред секторите, които имат най-висок дял на скритата икономика според бизнеса – строителство, търговия на дребно, ресторанти и хотели и туризъм. Те са посочени от повече от 20 % от фирмите. Прави впечатление още влизането в челната десетка на търговията с горива и на здравеопазването, сектори с много висока социална чувствителност. Това се дължи на „хроничната недофинансираност на тези сектори”, твърди Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията.
В Бюджет 2012 са заложени приходите в държавната хазна да бъдат 17 млрд. лева. Като хипотетично проходите ще бъдат събрани в по-голямата си част от данъци (най-вече данък върху доходите на физически лица, ДДС и акцизи). Според индекса на скритата икономика, през 2010 се наблюдава увеличение на случаите на източване на ДДС, докато скритата заетост и делът на хората получаващи по-високо от декларираното възнаграждение намаляват БВП текущи цени: за 2010 г. ~ 70,5 млд. лв. (вкл. дооценка на ненаблюдаваната икономика). Ако тенденцията се запази, държавната хазна няма да успее да достигне заложените приходи. В доклада на Центъра за изследване на демокрацията прави впечатление, че според НСИ сивата икономика у нас е на ниво от 20% , а според независими експерти тя варира между 18 и 32%.
Защо се стигна до тези резултати?
След единадесет години на растеж през 2009 г. българската икономика навлезе в рецесия. Периодът непосредствено преди кризата се характеризираше с рязко увеличаване на държавните приходи (особено на данъчните постъпления от стоки и услуги – ДДС, акцизи) и нарастващ приток на външни капитали, който доведе до силен растеж на заетостта през периода 2001 – 2008 г.
През 2009 г. данъчните и неданъчните приходи в България спаднаха рязко. В ЕС-27 единствено в част от балтийските страни сривът беше по-голям. Кризата засегна всички търговски партньори на България и обемът на износа спадна (особено видимо през последното тримесечие на 2008 г. и първото тримесечие на 2009 г.).

Източник: Скритата икономика в България 2002-2011г., CSD
Кредитният бум беше последван от кредитен срив, с на практика напълно спиране на кредитните потоци през четвъртото тримесечие на 2008 г. Това доведе до съществено свиване на дейността на предприятията и на потреблението на домакинствата в страната. Размерът на кризата стана явен през 2009 г., когато БВП намаля за първи път от кризата през 1996 – 1997 г. насам. Физическият обем на БВП спадна с 5,5 % през 2009 спрямо 2008 г. и остана на същото равнище през 2010 г.
Заетостта намаля рязко, а безработицата се удвои, като официалната достигна 10,3 % през февруари 2010 г. Тези фактори се отразиха на потреблението, което остава свито и през 2011 г., пораждайки сериозни опасения за бавно и продължително възстановяване на икономиката едва през 2012 – 2013 г., без бързи подобрения в заетостта.
Въпреки че през 2011 г. прогнозите бяха инвестициите и притокът на капитали да се стабилизират на нива под нивата от предкризисния период, очакванията са за пoстепенно възстановяване на българската икономика. Още през второто тримесечие на 2010 г. съживяването на износа значително намали темпа на свиване на реалния БВП. Съществуващото ниско доверие на потребителите в пазара продължава да се отразява отрицателно на вътрешното търсене и БВП на практика го стагнира през 2010 и началото на 2011 г., докато дефицитът по текущата сметка намаля, а инфлацията се забави съществено. През 2011 г. се очаква един по-видим процес на възстановяване с реален ръст на БВП от 2,5 – 3 %, предимно движен от нарастване на външното търсене.