БГ медии - разкрития и псевдожурналистика

Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) класира най-доброто и най-лошото от българската журналистика за изминалата 2011 година.
Класация за качествена журналистика:
1.Журналистически материали, изиграли ролята на коректив в обществото. Тук първото място е за поредицата от материали на в. “Сега”, посветени на даренията в МВР, с автори Доротея Дачкова, Диян Моркин и Дияна Димитрова.
2.Материали, отразяващи оригинални теми извън медийното внимание. В тази категория първото място си делят Нева Мичева за поредицата й от материали за чуждите култури за вестниците „Култура” и „Капитал”, и Светла Енчева за неуморното й отстояване на лична гражданска позиция и текстовете в нейния "Неуютен блог" http://svetlaen.blogspot.com/ по проблемите на бежанците и чужденците без легален статут в България.
3.Цялостен принос за поддържане на високите стандарти в медийната среда в България. Отличаваме програма „Христо Ботев“ на БНР.
Класация за псевдожурналистика:
1.Материали, обслужващи властта и/ или определени бизнес интереси. Тук победител е Анелия Иванчева с нейния материал „Зелен октопод точи 10 млн. лв. с рекет“, публикуван на сайта vsekiden.bg.
2.Материали, погазващи журналистическата етика и/ или нараняващи достойнството на определени групи хора. В тази категория челната позиция е за недопустимия начин, по който бе отразено убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина от някои медии – вестниците „Монитор“, „Стандарт“, „Телеграф“ и „24 часа“.
3.Принос за влошаване на българската медийна среда. Първото място е за Нова българска медийна група.
Въпреки нарастващия брой на медиите, на които трябва да се припомня, че журналистика се прави в полза на обществото, ние, членовете на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) сме категорично несъгласни журналистическата професия да бъде заклеймявана заради негативните примери, които безспорно съществуват. Напротив, убедени сме, че медиите имат неоценима положителна роля за развитието на демократично общество. За да докажем, че това не са лишени от съдържание фрази, решихме да инициираме постоянен процес на оценка с положителни и отрицателни номинации за журналистически материали, автори и медии. Може да номинирате вашите избраници ежемесечно на сайта ни www.aej-bulgaria.org.

Номинации за месеца
Резултатите от класацията ще допълнят проучванията за свободата на словото, които изготвяме като част от екипа на международната Association of European Journalists.
Коментар към класацията за 2011 г.
Поредицата от материали на в. “Сега”, посветени на даренията в МВР, са изборът на АЕЖ – България в категорията Журналистически материали, изиграли ролята на коректив в обществото. Усилията на Доротея Дачкова и колегите й, работили по темата, са блестящ пример за журналистическо разследване. Фактът, че въпросът, повдигнат за пръв път от вестника, намира място в два последователни доклада на Европейската комисия е доказателство не само за значимостта му, но и за професионалния подход на журналистите. Адмирации заслужава и решението на вестниците “Сега” и “Дневник” да обединят усилията си, за да доведат това разследване до край. Качествените журналистически разследвания обикновено са трудоемки, скъпи, а често могат да бъдат и опасни. Затова, независимо от конкуренцията в медийния сектор, намираме, че e изключително важна солидарността между отделните медии и журналисти, когато водещ е общественият интерес.
За съжаление обаче, по-често сме свидетели на солидарност между различни медии, когато се водят кампании в полза на определени икономически или политически интереси. Съществуват сериозни подозрения, че издания като в. „Република”, в. „Стандарт”, в. „Телеграф”, в. „Уикенд”, в. „Класа”, frognews.bg, vsekiden.bg, и др. водят организирана негативна кампания срещу представители на екологичните движения в България. Израз на тази кампания е и материалът „Зелен октопод точи 10 млн. лв. с рекет“, публикуван на сайта vsekiden.bg., с автор Анелия Иванчева, който оглави нашата антикласация в категорията Материали, обслужващи властта и/ или определени бизнес интереси. Във въпросния текст се отправят тежки, но недоказани по никакъв начин обвинения. За жалост, реалността в България е такава, че засегнатите от негативни медийни кампании лица трудно могат да изчистят името си и да бъдат подходящо овъзмездени.

В годишната ни класацията създадохме категорията Материали, погазващи журналистическата етика и/ или нараняващи достойнството на определени групи хора. Тук попада недопустимият начин, по който бе отразено убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина от някои медии – вестниците „Монитор“, „Стандарт“, „Телеграф“ и „24 часа“. Трябва да се отбележи, че след категоричната обществена реакция тези издания побързаха да променят тона си. Едва ли подлежи на коментар и изказването на Николай Бареков от TV 7 по адрес на протестиращите в центъра на София зърнопроизводители. Отбелязваме с тревога и множеството сигнали, които получихме от хора с репродуктивни проблеми, относно публикации във в. „Стандарт“, които са засегнали чувствата им. Въпросните публикации не са редакционни коментари, а отразяват гледната точка на представители на Българската православна църква. Затова не можем да говорим за пряко нарушение на журналистическата етика. Но самият факт, че толкова много хора ни писаха за статии като „Коланче от Атон вместо ин витро“, говори, че е добре журналистите да подхождат с по-голямо внимание при засягане на подобни деликатни теми.
Втората ни положителна категория е за материали, третиращи оригинални теми, останали извън медийното внимание. В тази категория, насърчаваща журналистите, търсещи теми „извън коловоза“ независимо от намалените ресурси в периода на криза, отличаваме Нева Мичева за поредицата й от материали за чуждите култури, публикувани във вестниците „Култура” и „Капитал”, и Светла Енчева за неуморното й отстояване на лична гражданска позиция и текстовете в нейния "Неуютен блог" http://svetlaen.blogspot.com/ по проблемите на бежанците и чужденците без легален статут в България. Пример за гражданска журналистика на високо ниво е публикацията „Честните избори на Цветан Цветанов“ от блога на Константин Павлов – Комитата, в която авторът повдига ключови въпроси около законността на провеждането на местните и президентски избори през 2011 г.

В категорията цялостен принос за поддържане на високите стандарти в медийната среда в България бихме искали да отличим програма „Христо Ботев“ на БНР. Във време на засилваща се комерсиализация на медиите, националното радио успява да изпълнява функциите си на обществена медия и предлага програма, която не е насочена към преследване на икономически интерес, а отделя ресурси за културна журналистика и за важни теми, които по ред причини остават извън вниманието на частните медии. На мнение сме, че БНР се утвърждава като една от най-независимите големи медии, която, въпреки че получава финансирането си от държавния бюджет, си позволява критичност и безкомпромисност спрямо управляващите.
В тази категория е редно да бъде споменат и сайтът reduta.bg, чието създаване маркира надигането на нова вълна на независимата журналистика през изминалата година. За приноса й за поддържането на високите стандарти и свободата на словото в българските медии отличаваме и журналистката Любослава Русева. Приветстваме и последователността и отговорността в отразяването на проблемите в съдебната система, които демонстрира Росен Босев, журналист от в. „Капитал“, през изминалата година.

Накрая, в категорията Цялостен принос за влошаване на българската медийна среда първото място е за Нова българска медийна група. Намираме за особено притеснителни подозренията, че медиите, зад които стоят Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски, народен представител от ДПС, демонстрират едностранчивост в редакционната си политика. Необяснимо е, че праволинейната подкрепа за правителството на ГЕРБ, политически противник на партията на Пеевски [sic!], замени същата категоричност, с която преди парламентарните избори от 2009 г. се нападаха сегашните управляващи. Няма как да останем равнодушни и към разкритията, че държавните институции щедро подпомагат банката, финансираща тръста на Кръстева и Пеевски, който продължава експанзията си и заплашва да монополизира българския медиен пазар.