БГ туризъм губи състезанието

Силвия Стоядинова
Конкурентоспособността на българския туризъм отчита сериозен спад. Това коментираха туроператори и туристически агенции, сдружения на хотелиери и ресторантьори и експерти на дискусията  "Национални системи за сертифициране на качеството и устойчивото развитие на туризма".
Според проучване половината от развиващите в този сектор фирми (48%) смятат, че качеството на туристическите услуги у нас е по-ниско в сравнение с конкурентни дестинации. Необходими са спешни мерки за подобряване на позициите на България като туристическа дестинация. Една от тях е внедряване на доброволни системи за сертифициране на качеството в сектора.
Към момента обвързаните с туризъм дейности осигуряват заетост на 11,8% от работещите у нас. Общо заетите в сектора в страната през миналата година са 364 000 по данни на Световния съвет по туризъм и пътувания. Пряко заетите в сектора са били 3,3% от работещите (101 000 работни места). Общият дял на туризма формира 12,9% от БВП за м.г. или 9,908.3 млн. лв.
Статистката показва, че въпреки световната икономическа и финансова криза, през последните години българският туризъм показва добри резултати и ръст както при броя туристи посетили страната, така и при приходите от туризъм.

Как обаче могат да се привлекат по-платежоспособни туристи и колко ще струва на фирмите въвеждането на доброволни системи за сертифициране на качеството. На тези и други въпроси за ЕconomyNews.bg коментира Яна Спасова, експерт от Обединение “Консултанти за сертифициране на качеството в туризма.”
Г-жо Спасова, кои ще са най-големите плюсове от въвеждането на доброволни системи за сертифициране на качеството?
Идеята е да се повиши ефективността на българския туризъм. Тоест да се въведат практики, с които самите фирми да успеят чрез оптимизиране на ежедневните си дейности, свързани с ползване на енергия, вода, управление на отпадъците и т.н., да повишат своята ефективност като начин на работа, и естествено да повишат печалбата си. Другата полза от системите е, че предприятието работи в среда, която то, чрез своята дейност, не уврежда. Всъщност туристическите предприятия ползват всички социокултурни, екологични и икономическите ресурси на местната общност. Идеята на устойчивото развитие е това да не нарушава съществуващите системи, да се подпомага опазването на околната среда и същевременно да се взаимодейства с местната общност. Защото ценното на туризма е да се запознаеш с непозната за теб култура. Да видиш нещо, което съществува в автентичния си вид. Това са основните ползи и те би следвало да доведат до по-голяма обща ефективност и по-висока печалба, което е крайната цел. Предприятието, печелейки на тази територия, на която се развива, подпомага и местната общност, защото започва да си доставя храни и продукти, започват да се посещават месните обекти, да се промотират местните обекти, което води до повече посетители и така кръгът се затваря. Всичко това, когато се прилага от много предприятия, и стане масова практика, води до подобряване имиджа на дестинацията и привлича отговорни туристи, които са и по-платежоспособни, а това е крайната цел.
Колко време ще отнеме въвеждането на доброволните системи?
Зависи колко голяма е фирмата. Ако е малък обект, първо трябва да се разработи тази система, и то така, че да отговаря на критериите. Ще заложим процедури, които са в международните стандарти на ISO, а това ще улесни нещата. Защото предприятия, които имат вече въведена система по ISO, могат само да я надградят. Разработката на една система, дори и в най-съкратен вариант, отнема няколко месеца. Тя представлява набор от документи, трябва да се напишат процедури, да се напишат към нея инструкции как се управлява всеки от процесите в зависимост какво искаме да постигнем и след това готовата система трябва да бъде прегледана от одитора.
Това е документален одит при международни стандарти. Вече е въпрос на технологии, дали и при системите за туризъм ще се случва така, но при всички случаи трябва да я погледне специалист, който да каже, ако предприятието си я разработва само, дали системата отговаря на стандартите, или другият вариант е системата да бъде разработена от външен консултант. След това трябва да бъде сертифицирана- т.е. да се направи проверка дали са спазени всички изисквания на стандарта и т.н.
Какви ще бъдат финансовите разходи за компаниите?
Разходът, специално за устойчивото развитие, не би трябвало да бъде много висок. Практиката в чужбина показва, че таксите са минимални. Такса от 200-300 евро на година не мисля, че ще затрудни която и да е фирма. Въпросът е, че самото прилагане на системата за устойчиво развитие на практика изисква влагането на ресурси предварително. Защото, за да можеш да управляваш правилно енергията и водата трябва да имаш съответните системи. Вода може да се пести и по обикновените начини, с табели, както сме виждали по хотелите, но трябва да има и система в хотелите, която да гарантира, че няма изтичания, да има фотоклетки на чешмите и т.н.
Какви други мерки бихме могли да приложим, за да може наистина България да привлича по-платежоспособни туристи?
Докато ние сами смятаме, че критерий за качество е цената, това няма как да се промени. Според мен трябва да се промени и нагласата на бизнеса. Ако си мислим, че сме евтина дестинация, то винаги ще си останем евтина и масова дестинация. И ако сам бизнесът не реши, че трябва да направи стъпка в посока осигуряване на услугите, които са необходими на платежоспособните туристи, нещата никога няма да се променят. Докато предлагаме алкохолен туризъм, и то на безобразно ниска цена, докато предлагаме масов All Inclusive, който на практика е под себестойността на услугата, няма как да се подобри ситуацията.
Системите, за които говорих по-горе, дава възможност да се заложи праг, който бизнесът трябва да се опита да прехвърли. Когато повече фирми се прехвърлят над този праг, вече има стимул за развитие, защото конкуренцията става по-висока. И тогава фирмите сами трябва да се бутат една друга, за да постигнат нещо, което е по-различно от това, което се предлага около тях.