БГ учени разработват нови полимери

Наши учени разработват по европроект нови полимерни материали, които ще помогнат да се подобри качеството на живота на хората. Това съобщи в интервю за БТА доц. д-р Нели Косева - директор на Института по полимери при БАН. Тя каза, че институтът ще купи нова и модерна апаратура, с която ще се правят изследвания на световно ниво в областта на полимерите, наричани материали на бъдещето, които могат да се използват в бита, медицината, фармацията, индустрията и в други сфери. Апаратурата ще бъде купена със средства по европейския проект "ПОЛИННОВА", насочен към "Укрепване на научноизследователския капацитет и иновационен потенциал на Института по полимери при БАН".

Проектът е финансиран с 4 200 000 лева за три години от Европейската комисия по Седмата рамкова програма, в подпрограмата "Капацитети". Изпълнението на проекта започна на 1 октомври 2012 г. и в него участва целият научен колектив на института от 50 учени, в сътрудничество със седем партниращи научни организации от Европа и страната, разказа доц. Косева. Полимерите са навсякъде около нас, пластмасовите изделия са навлезли широко в бита - чаши, бутилки, тъкани и други продукти, отбеляза ученият. Природни полимери, като целулозата и нишестето, масово се използват в хранително-вкусовата промишленост, и за производството на хартия и опаковки, допълни тя. Полимери се използват също в различни клонове на индустрията - строителството, в автомобило- и самолетостроенето, в информационните и комуникационни технологии, при производството на компютри и мобилни апарати,
отбеляза директорът на института. Получаването на полимери от възобновяеми източници променя технологиите за производство и рециклиране, предоставя възможности за създаване на екологично чисти материали, които не замърсяват околната среда и се разграждат значително по-бързо от синтетичните полимери, обясни доц. Косева. Затова по думите й изследванията в областта на полимерите са необходими не само за развитието на такива клонове на индустрията като производството на пластмаси и на синтетични влакна, но те са важен и ключов компонент на интердисциплинарните изследвания, свързани с развитието на високите технологии, с нанотехнологиите, биотехнологиите, медицината и фармацията, и с опазването на околната среда. По думите на доц. Косева целта на проекта е да се повиши потенциалът на учените от института за извършване на изследвания и иновации за нови полимерни материали и за тяхното приложение в полезни за обществото области. Значителна част от изследванията на института са насочени към разработване на нови материали за медицината и фармацията, които ще помогнат за подобряване на качеството на живота на хората. Доц. Нели Косева обясни, че в състава на много фармацевтични продукти, като активни добавки, се използват полимери - така се повишава полезното действие на лекарствените вещества чрез контролирано и насочено освобождаване, разширяват се възможностите на регенеративната медицина, подобряват се перспективите за борба с тежките заболявания. Изследванията, осъществявани в института, целят получаване на нетоксични полимери, разградими в организма и подходящи за свързване на лекарства, протеини и ДНК. Те ще се използват за стабилизиране на лекарствените вещества при съхранение, както и за разработване на лекарствени форми с удължено и насочено действие, разказа доц. Косева. Полимерните материали спомагат също за напредъка в много области, сред тях са транспортът, информационните и комуникационните технологии, микроелектрониката, отбеляза ученият. Според нея проектът ще подпомогне получаването на наночастици и нановлакна, на полимери за фотоволтаични устройства и за горивни клетки. За да се осъществят всички тези "революционни идеи", по проекта ще бъде купена нова апаратура за научни изследвания, като 1 000 000 лева от общия проектен бюджет ще се използват за това, каза директорът на Института по полимери при БАН. Планирали сме да купим четири апарата, които са необходими, за да се охарактеризират новите полимерни материали, които получаваме в института. За да се приложи даден материал, е необходимо да се знаят неговите основни характеристики, както и да се проследи каква е връзката между свойствата на материала и на полимерите, от които се получава материала, обясни доц. Косева. Според нея с тази модерна апаратура ще се разшири обхватът на научните изследвания в института, ще се повиши тяхната ефективност и прецизност. Без съвременна апаратура не могат да се правят изследвания на високо световно ниво, коментира доц. Косева. По думите й проектът цели също да върне у нас утвърдени български учени, отишли да работят в чужбина. Така бивш докторант на Института по полимери, работил във Великобритания и Белгия, се е завърнал в България със семейството си и сега работи в много модерната област за получаване на полимери за фотоволтаични устройства, каза директорът на института. През септември към проекта ще се присъедини и друг възпитаник на института, след приключване на договора му с Университета в Манчестър, Великобритания. Чуждестранните партньори на българския институт по проекта "ПОЛИННОВА" са Департаментът по органична химия на Гентския университет в Белгия, Факултетът по фармация на Лондонския университет във Великобритания, Центърът за полимерни и въглеродни материали към Полската академия на науките, Лабораторията по полимерни и композитни материал към Университета на Монс в Белгия, Департаментът по химично инженерство на Университета на Кастилия ла Манча в Испания, Институтът по теоретична химия и физикохимия към Гръцката национална научноизследователска фондация в Атина. Партньор по проекта е и Българската асоциация "Полимери".