БДЖ и рухването на българските „гиганти”

Ива Стойкова
Пред очите ни рухва поредният държавен „гигант” – БДЖ. От пролетта на тази година части от „Кремиковци” се превръщат в скрап. Прогнозата е, че икономическа драма ще разтърси и „Български пощи”. Какво се случва с тези компании, които имат идентично развитие през последните десет години? „Кремиковци” – стана символ на провал в приватизацията, БДЖ – на лош мениджмънт в компания с голяма социална функция, „Български пощи” – в опит за приватизация на трудно реформираща се компания, за чийто пазарен дял спорят много частни агенции.
 

 Съществува ли модел, по който загиват държавните компании, които през последните 50 години са регистрирали огромен принос към българската икономика?
„Има една основна разлика между Кремиковци и БДЖ/Пощи.”, коментира за EconomyNews.bg Петър Ганев от Института за пазарна икономика. – „Кремиковци” може и да не съществува - то няма функции по закон... Докато БДЖ и Пощите имат такива функции - социална функция за пътнически превози и универсална пощенска услуга. И двете са уредени законово. Това ги прави много различни от „Кремиковци”... Процесите обаче са донякъде подобни - силно политизиране, организирани синдикати и затъване.”
Виктор Манев, управляващ мениджър на агенция MMConsult посочи за EconomyNews.bg общите моменти в трите предприятия, които ги правят крайно неефективни в пазарна среда: „Слаба управленска дисциплина; Слаба финансова дисциплина, която произлиза от предишната точка. Липса на стратегия и модел на развитие.”
Бъдещето на последните гиганти
Въпросът е ще последват ли БДЖ и „Български пощи” съдбата на „Кремиковци” в рамките на месеци?
За да продължи да съществува, БДЖ трябва на първо място  да се договори с кредиторите си, като представи убедителни доказателства, че е платежоспособна. После да получи заем от Световната банка, за какъвто има принципно съгласие между кабинета и банката, но в замяна са нужни болезнени реформи, които са блокирани тези дни. Различни среди в самата железница твърдят, че тя се води към фалит, за да бъде приватизиран печелившият й сегмент - товарни превози. Друг е въпрос, кой би рискувал да инвестира милиони във финансово нестабилна компания с опортюнистична синдикална върхушка в нея.
"Български пощи" в момента са компанията с най-ниска производителност, най-голяма мрежа и най-много губещи клонове, коментира транспортният министър Ивайло Московски преди дни по повод БДЖ, като прогнозира, че пощите ще последват съдбата на железницата и на други държавни компании. Според него проблемите в дружеството са предизвикани от предишното правителство, което е избързало с либерализацията на пощенските услуги. Транспортният министър смята, че цените на пощенските услуги трябва да бъдат променени, за да може държавните пощи да станат конкурентни на частните оператори. В сряда депутатите отново поставиха пощите в забранителния списък за приватизация, след като през пролетта ГЕРБ предложи тяхното раздържавяване.
Според Петър Ганев от ИПИ бъдещето на пощите се затруднява и от сериозната технологична конкуренция пред тях. Комбинацията от неефективното държавно управление и появата на конкуренция ще създаде много проблеми за тези дружества. Сега тема е БДЖ, но скоро тема може да станат и Пощите... Приватизацията е вариант за тези дружества. При БДЖ Товарни вече се правят стъпки в тази посока. При Пощите ще е трудно - там опълчението ще е сериозно при подобна идея”, коментира Ганев.
Виктор Манев също смята, че при "Български пощи" трябва да се отчете революционната смяна на бизнес модела за комуникация и навлизането на интернета. България е на едно от челните места по достъп на интернет и това промени вековно установен начин на комуникация. "Български пощи" са изправени пред пренастройване на бизнес модела си.”, добавя още той.
Пред двете дружества няма особени варианти – приватизация, реформа или фалити.
В България има едно клише, че приватизацията е лекарство за всяка компания. Но това наистина е клише, зад което често се крие нехайството на държавата или чиновнически интерес към комисионни. И практиката го доказва. Приватизацията на компании със социални функции не донесе по-добра услуга за потребителите, а само по-високи цени. В тази група са Софийска вода, енергоразпределителните дружества ЧЕЗ, Е.ОН, ЕВН. Точно приватизацията окончателно срина компания като „Кремиковци”.
Раздържавяването има и успешни примери в България, но това са случаите, когато приватизатори са международни компании от съответния бранш, които модернизират българската си собственост. В тази графа са българските бирени фабрики, производители на шоколадови изделия, предприятия от химическата и металургическа промишленост и т.н.
Българският манталитет на кражби ще направи трудно постижим вариантът БДЖ и пощите да се превърнат в модерни държавни компании на печалба.
А от фалит БДЖ е само на ръка разстояние, докато пред пощите се очертава шанс да станат първата държавна структурата успяла за печели добре в пазарна среда.