Бедни висшисти и бедни необразовани

Разликата между дела на работещите бедни с висше образование /2%/ и работещите бедни без образование /60%/ у нас е значителна - близо 30 пъти, сочат обобщени данни на НСИ за равнището на бедност по професии и образование. Равнището на бедност по основни групи професии показва, че нискоквалифицираните работници са преобладаващ дял - около 30%, сред работещите бедни у нас.

Образователното равнище, което до голяма степен определя достъпа до по-добре платена работа, е в пряка връзка с бедността на заетите. Близо две трети от работещите с начално и по-ниско образование са бедни, а сред работещите с основно образование делът на бедните е 26%, отчита националната статистика. Според НСИ - към началото на 2011 г. близо 20% от българите са имали висше образование - всеки пети българин, около 44% са имали средно образование и около 36% са били с основно или по-ниска степен на образование. Анализ на Евростат за взаимовръзката между между бедността и предаването й през поколенията, отрежда на страната ни сравнително устойчиво място в ЕС - данните на европейската статистика се покриват почти с тези на НСИ. Според европейската статистика, която анализира данни за предаване на нивото на образование от родителите на децата през 2011 г. - близо 34% от родителите с ниско образование са предали този статус и на децата си, около 60% от респондентите със средно образование са предали същото ниво на образование на децата си и 63% от висшистите са предали тази степен на образование и на децата си. Първите няколко страни в ЕС с ниско равнище на образованието на родителите са: Малта /73%/, Португалия /68%/, Италия и Испания /по 50%/. Най-малко родители с ниска степен на образование са регистрирани в Литва, Чехия и Швеция /по около 10%/. През 2011 г. 54 на сто от сегашните възрастни в ЕС са имали родители с ниско образование, 30% са имали родители със средно образование и 16% - родители с висока степен на образование, сочат данни от анализа на Евростат. В него се отчита още, че около 70% от семействата в ЕС, където родителите едва свързват двата края - предават този проблем и на децата си. Бедните деца се превръщат в бедни възрастни най-често сред хората в България, Латвия, Румъния, Гърция и Унгария - над 90%. Най-ниска степен на тази зависимост е открита в Швеция, Норвегия, Дания и Германия - между 20% и 30% от бедните деца запазват този статус и като възрастни. Анализът на Евростат е посветен на "Хоризонт 2020" в частта за работните места и намаляването на бедността на Стария континент, като крайната цел е най-малко 20 милиона души от населението на ЕС да излезе от зоната на бедност и социално изключване след края на тази програмна стратегия.