"Бедните" българи & наркотиците, цени за грам

Ива Стойкова

Над половин милион българи поне веднъж в живота си са употребили някакъв вид наркотик. Това сочат последни обобщени данни на Министерство на здравеопазването за периода 2010-2012 г. Този факт влиза в сериозно притоворечие с вечната мантра за бедните българи и последните места в различни класации на ниво Европа. Не за друго, а защото дрогата е скъпа, както потвърждават данни на European Monitoring Centre for Drugs and Drug Addiction (EMCDDA):

Структурата на употребата по вид вещество в България остава без особени промени през последните пет години. Най-масово използваният наркотик е марихуаната. Хероинът е все още най-силно свързания с проблемна употреба наркотик, но с нарастваща тенденция към спадане за сметка на стимулантите. Нараства употребата на синтетичните стимуланти - амфетамини и вещества от типа на екстази. При употребата на кокаин също се наблюдава тенденция на увеличение.
През периода 2010-2013 г. броят на проблемно употребяващите хероин отбеляза тенденция към постепенно намаляване. Наблюдават се тенденции за нарастване броя на проблемно употребяващите синтетични стимуланти (най-вече амфетамин) – около 5000 според споменатото изследване.
При употребата на кокаин се наблюдава тенденция на леко увеличение.
По-голямата част (около две трети) от проблемно употребяващите (най-вече хероин) използват инжекционната форма на прием.
Продължава да нараства интензивната форма на употреба на марихуана.

Как и откъде идват наркотиците?

България е транзитна страна за всички видове наркотици. Интензивността и динамиката на наркотрафика през страната са свързани основно с търсенето и предлагането на нелегалните пазари в Европа и Близкия Изток, а така също са в зависимост и от ефективното противодействие на правоохранителните органи.

Голяма част от организираните престъпни групи, осъществяващи незаконни дейности с наркотици, извършват и други видове трансгранични престъпления – стокова контрабанда, икономически престъпления, пране на пари и други. Те често променят тенденциите и начините за използване територията на страната ни за временно съхранение и транзит на незаконни наркотични вещества и прекурсори*. През последните години се налага трайната тенденция за все по-активно участие на български граждани, включително и на високи нива, в мрежите на престъпни наркогрупировки, осъществяващи дейност в световен мащаб. Наред с това малки самостоятелни групи се снабдяват с наркотични вещества чрез свои канали и сами ги пласират на вътрешния пазар.

Най-често трафикираният наркотик през територията на България е хероинът. През последните години обаче се наблюдава рязък спад по отношение както на задържаните количества, така и на броя на залавянията, констатирани на границите на страната ни. Към средата на 2013 г. една от основните причини за тази тенденция е нарастване на задържаните количества суров опиум и хероин в Афганистан и Иран. Според доклада на UNODC от 2009 г. в Иран се задържат около 25% от общото количество хероин в света. Турция също отчита многократно увеличение на количествата хероин, конфискувани от нейните правоохранителни органи през последните години, като след 2008 г. турските митници започнаха да залавят и значителни количества опиум и хероин на турско – иранската граница. Всичко това води до спад в залавянията на хероин не само в България, но и в другите държави в Централна и Западна Европа.

През последните години се отчита засилване на транзитния трафик на екстази през територията на Република България. При регистрираните случаи е установено, че страни доставчици на наркотичното вещество са Кралство Холандия и Белгия, като наркотичното вещество е предназначено за страни от Близкия Изток и Турция. Установено е, че количествата екстази незаконно се пренасят по същите престъпни канали и от същите престъпни групи, които трафикират хероин от Република Турция за страни от Западна Европа. Територията на нашата страна е използвана и за складиране и последващ трафик на лекарствени средства към страни от Централна и Западна Европа за производство на наркотични вещества /метамфетамин/.

Забелязва се тенденция организираните престъпни групи да организират и отглеждане на канабис в специално пригодени за това места тип „оранжерии” в домашни условия. Поради малкото вложение и бързата възвращаемост на парични средства се създават предпоставки все повече престъпни формирования да насочат дейността си именно към отглеждане на канабис на закрито с цел последващо му пласиране на вътрешния пазар.

През 2010 г. правоприлагащите органи за първи път се сблъскаха с проблема „дизайнерски наркотици”. Те са опит да се избегне правния контрол чрез промяна в химическия състав на познатите синтетични наркотици. Пристрастяването към тях е същото като към „традиционните” и дори се увеличава, което привлича злоупотребяващите с наркотични вещества. В редица места в страната започнаха да се появяват обекти, предлагащи широка гама от „неконтролирани” субстанции. За международна търговия с новите синтетични наркотици най-разпространеният начин е Интернет търговията. Този метод осигурява както лесен достъп до предлаганите вещества, така и анонимност и безопасност за участниците в търговията.

Огромно предизвикателство са новите глобални тенденции за появата на нови химически вещества, използвани за производство на синтетични наркотици, заместващи поставените вече под международен контрол прекурсори. За първи път в България през 2011 г. и 2012 г. бяха констатирани няколко случая на внос от Китай на химикали като формамид (17 тона) и α-фенилацетацетонитрил – APAAN (940 кг), които са изходни суровини (пре-прекурсори) за производство на амфетамин. Посочените количества могат да послужат за производство на незаконни стимуланти на стойност десетки милиона евро.

Агенция „Митници” в най-голяма степен носи отговорността за борбата с наркотрафика.

Статистика на основните видове наркотични вещества, заловени
в България в периода 2009-2012 г.
 

*Прекурсор е първично, изходно вещество, от участието на което в даден естествен или технологичен процес се получават други вещества, които на свой ред могат да бъдат изходни за други процеси или крайни продукти.

В текста са използвани данни от „Национална стратегия за борба с наркотиците 2014 – 2018 г.”, разработена от Министерството на здравеопазването.

Очаквайте цялостно разследване на EconomyNews.bg по темата.

Снимка: ЕП