Бедните работещи европейци = 9,5%

Всеки десети работещ европеец на възраст от 18 години нагоре е бил застрашен от бедност през 2018 година, отчита европейската статистическа служба Евростат. През последните години делът на тази група граждани се е повишил от 8,6 на сто през 2008 година до 9,5 на сто през 2018 година.

Има леки разлики между мъжете и жените в риск от бедност. През 2018 година в тази категория са попадали 9,9 процента от мъжете и 9,1 процента от жените.

Хората, наети на непълно работно време и с временни трудови договори, са по-застрашени от бедност, макар да имат работа, отбелязва статистическата служба.

През 2018 година наетите на непълно работно време в риск от парична бедност са били два пъти повече (15,7 на сто) от застрашените служители на пълен работен ден (7,8 на сто). Сред временно наветите три пъти повече (16,2 на сто) са в риск от бедност в сравнение с постоянно заетите (6,1 на сто).

Най-висок е рискът от бедност в Румъния (15,3 на сто), а най-нисък - във Финландия (3,1 на сто). Други страни с висок показател са Люксембург (13,5 на сто), Испания (12,9 на сто), Италия (12,2 на сто), Великобритания (11,3 на сто) и Гърция (11 на сто), Полша и Португалия с почти еднакъв процент (9.8).

България се нарежда непосредствено след Гърция с показател 10%, леко над средния за ЕС.

Страните с нисък риск от бедност са Чехия (3,4 на сто), Ирландия (4,9 на сто), Белгия и Хърватия (по 5,2 на сто), както и Дания (5,4 на сто).

Най-голямото увеличение на бедността на работното място Евростат отбелязва в Люксембург, а най-голямо намаление - в Гърция.

През последното десетилетие делът на заетите лица, изложени на риск от бедност, нараства в повечето държави-членки. Най-голямо увеличение е регистрирано в Люксембург (4.1%), следвано от Италия (3.2%), Обединеното кралство (2.8%), Унгария (2.6%) и България (2.4%), а най-голямо намаление се наблюдава в Гърция (-3.3%), Латвия и Румъния (двете -2.4%), Португалия (-2.1%) и Финландия (-2.0%).

За Хърватия няма данни, уточнява Евростат.