Бежанците застрашават Балканите & Европа

Огнян Минчев, политолог, профил във Facebook
Не можем да откажем подкрепа на плачещи деца и на отчаяните им родители без да се срамуваме от себе си. Същевременно бежанският поток бързо нараства до мащаби, които в краткосрочна перспектива могат сериозно да застрашат социалната инфраструктура на балканските страни, а в средносрочна - на цяла Европа. Германия приема 800 000 души, което е около един процент (не десет) от нейното население. Но в Близкия изток терористични банди - вече с претенция за държави - са в състояние да превърнат в бежанци милиони, ако не десетки милиони. В северна Африка става същото като голяма част от тамошните бежанци са преследвани освен от терор и от нищета. Трагедията на бежанците е доходен бизнес за "каналджиите", които ги насочват и транспортират до вратите на Европа. Старият континент има сериозни проблеми да интегрира в своите общества имигрантите и техните наследници, получили убежище през последните 50-60 години. Повечето от тези хора живеят в общности, които са затворени и паралелни на заварената обществена среда и култура. Нарастващият радикализъм на младите мюсюлмани от Западна Европа показва ескалацията на този проблем за европейските общества. Разрушаването на обществата на изток и на юг от нас генерира все по-голяма бежанска вълна, а тя от своя страна ще бъде все по-голямо предизвикателство за интегритета на европейските общества. Затова пасивната стратегия на Европа "да се справи" с бежанската вълна е достойна за уважение, но напълно безперспективна. Европа се нуждае от активна стратегия за ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ на следващи и по-големи потоци бежанци. Една активна стратегия по необходимост включва няколко компонента.

Първо - обезвреждане и поражение за основните фактори, пораждащи разпада на арабските и североафриканските общества. Независимо дали са терористични организации, петролни монархии или амбициозни регионални прото-империи. Европа е основна(та) част от НАТО - съюзът е създаден за да предпазва Стария континент от основни предизвикателства на неговото обкръжение. През Студената война това бе болшевишкият Съветски съюз, сега - в значително по-малка степен - мутиращата в авторитарно евразийство Русия, но във все по-голяма степен - (само)разрушението на радикализиращите се ислямски общества и генерираните от това разрушение ефекти - фанатизъм, тероризъм, обществен разпад, бежански вълни. НАТО трябва да разработи като минимум поредица от селективни стратегии за ограничаване размера на бедствието на югоизток и неговите ефекти върху Европа. Тези стратегии не бива да повтарят тесногръдите и авантюристични подходи за разрушаване на статуквото в части от Близкия изток с презумпцията за неизбежен демократичен процес на мястото на разрушените местни режими. Проблемите очевидно са по-сложни и изискват по-внимателни и разнообразни стратегически инструменти на въздействие.

Второ - мобилизация на европейски политически ресурс за разработване на алтернативни визии и стратегии за подкрепа на бежанците. Част от тях ще трябва да бъдат приети и интегрирани - доколкото е възможно. Друга част ще трябва да останат в специализирани територии с инфраструктура за подкрепа - особено ако броят им достигне милиони. Грозната дума е "лагери" - във всеки случай, поне центрове за временно настаняване. Дори и през Студената война стотиците - не милиони - емигранти от Изтока бяха настанявани в подобни лагери преди да бъдат насочени към имиграция в конкретни страни. Най-важният акцент е в единството и решимостта на европейските страни да осъществят прагматични решения, уважаващи човешкото достойнство, които биха избегнали опасността от конфликт между членовете на ЕС - кой колко бежанци "да вземе" и защо.

Трето - поредица от дипломатически и политически инициативи за разширяване извън Европа на списъка на страните, които биха могли да помогнат за решаване на бежанския проблем. Световната демократична общност заедно със стабилните държави от региона на Близкия изток би трябвало да решават този проблем съвместно. Никой в световната демократична общност не би спечелил от поставянето на Европа на колене.

Заглавието е на редакцията.