Безвреден ли е шистовият газ?

Шистовият газ е сочен за по-чиста алтернатива на нефта и въглищата, но според американско изследване, цитирано от BBC, парниковите газове, които се произвеждат в резултат на добива му, са 20 на сто повече спрямо въглищата. Учени от Корнелския университет установиха, че кладенците за шистов газ изпускат значително количество метан. Затова за климата той е много по-вреден от обикновения газ, а вероятно е по-вреден и от въглищата. Извличането на шистов газ от земята става чрез т. нар. хидравлично разбиване – правят се сондажи в скалите и под налягане се вкарва вода, примесена с химикали, за да се изтласка газът. Именно инжектирането на химикали на хиляди метри дълбочина носи риск от заразяване на близките водоеми.
Природозащитниците, които категорично се противопоставят на добива на шистов газ, се позовават на филма на Джош Фокс от 2010 г. "Gasland" ("Земя на газа"), който разказва за екологичните рискове, свързани с новия начин на добиване на газ от земята. Един майски ден на 2008 г. режисьорът получава писмо от газова компания с предложение да предостави земята си под наем срещу 100 000 долара. Любопитен да разбере защо е толкова ценна земята му, той обикаля райони в САЩ, където се правят проучвания или вече се добива шистов газ, и става свидетел на ужасяващи картини – заразени води и въздух, умиращ добитък, тежки заболявания. Особено стряскаща е гледката на горящата вода заради примесването й с метан.
В САЩ добивът на шистов газ се е утроил в периода 2004-2008 г., но Европа е по-скептична, макар че според енергийни експерти находищата на неконвенционален газ на Стария континент може да се окажат няколко пъти по-големи от находищата на конвенционален природен газ. Различията между САЩ и Европа в областта на добива на шистов газ обаче са големи. Както обяснява Катинка Бариш от Центъра за европейска реформа, в САЩ шистовият бум става възможен благодарение на малки компании, развиващи технологии за икономия на енергия. Големите международни петролни компании едва напоследък навлизат в играта, изкупувайки малки компании, разполагащи с подходяща технология и познания.
Европейските енергийни пазари все още се владеят от национални компании. Освен това познанията и инфраструктурата за развитие на новата газова индустрия са оскъдни. В цяла Европа има само 67 сонди, способни да копаят кладенци за шистов газ, докато в САЩ са хиляди. Американското законодателство е по-скоро благосклонно към газовите и петролните компании, отбелязва експертката. Тя дава пример със законодателството, контролиращо питейната вода, в което умишлено е оставена вратичка за хидравличното разбиване с оглед на добиването на шистов газ.
В Европа законодателството е по-строго, което се дължи и на факта, че континентът е гъсто населен - по 250 - 400 души на квадратен километър, докато в САЩ средната гъстота е 80 души/кв. км. Експертката посочва и още едно голямо различие – в Америка, който притежава терена, става собственик и на ресурсите под него. В страните от ЕС ресурсите под повърхността обикновено принадлежат на държавата. "Затова и в Европа няма да се появят разкази за бедни селяни, превърнали се в милионери от шистов газ", отбелязва тя. Освен това производството на шистов газ в Европа ще струва два - три пъти по-скъпо, отколкото в САЩ поради по - малкия обем на добива и недостига на инфраструктура и познания, предупреждава Бариш. Проблемът с добива на шистов газ е много актуален и у нас, след като неотдавна американската компания "Шеврон" получи 5-годишно разрешение за проучване на шистов газ на територията на Североизточна България. В петък министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков заяви в парламента, че компанията няма да прави екологична оценка за въздействието върху околната среда. Като се направи откритие, тогава ще се направи изследване за въздействие върху околната среда, каза Трайков. /БГНЕС