Бездънната яма, наречена БНТ

Димитър Вучев* , ИПИ
За втора поредна година правителството предприе решителни действия по наливане на допълнителни държавни средства в Българската национална телевизия (БНТ), за да може медията да предава по една среща седмично от родното футболно първенство. Съвсем логичен политически ход на фона на популярността на спорта у нас и предстоящите парламентарни избори догодина. Макар сумата да е почти два пъти по-малка отколкото преди година (1,8 млн. лв. тогава срещу 990 хил. лв. сега), въпросът „Защо се стигна дотук отново?“ продължава да виси в общественото пространство.

Бюджетът на БНТ от години е болна тема у нас – дали заради милионите държавни пари, изливани в медията, или заради въпроса доколко „телевизията-майка“ наистина обслужва обществения интерес. През лятото на 2012 г. държавният телевизионен канал регистрира известно увеличаване на гледаемостта поради излъчването на Летните олимпийски игри и Европейското първенство по футбол. Събития от такъв характер привличат разнообразна аудитория, което обаче не може да спре постоянната тенденция в последните години медията да губи зрителския интерес. Основните причините за това салипсата на атрактивни предавания и бюрократичните спънки пред свободното навлизане на частни продукции в ефира ѝ.

В рамките на публичните дебатите около Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г.ръководството на БНТ пожела гласно увеличение с цели 27 млн. лв. на държавната субсидия – от 67 млн. лв през 2012г. до почти 94 млн. лв. Въпреки необосновано оптимистичните искания бюджетът на националната медия все пак ще бъде по-голям с малко над 3 млн. лв.

Източници: Министерство на финансите, Сметната палата, Alpha research, Television Measurement, РИА Новости

Бърз поглед зад граница показва, че държавното субсидиране за БНТ се доближава до тези на някои медийни гиганти – испанския EFE (48,3 млн. евро) и руския ИТАР-ТАСС (44,2 млн евро) при положение, че нейната аудитория е в пъти по-малка. Европейският канал Euronews пък остава назад със скромните 15,1 млн. евро на година. Интересен факт се оказва и ненужно голямата, предвид сравнително малкия пазар, бройка служители на щат.

Докладът на Сметната палата за извършен финансов одит на годишния финансов отчет на Българската национална телевизия за 2011 г. показва интересни тенденции. Заложените приходи по бюджета на Националната телевизия за 2011 г. по уточнения план са общо в размер на 13,9 млн. лв., а реализираните – 6,9 млн. лв., или с други думи отчетеното изпълнение е едва 49,58%. От общия размер на приходите най-голям е абсолютният размерна тези, отчетени по перото „Нетни приходи от продажби на услуги, стоки и продукция” с изпълнение на само 43,18% – при утвърдени по план приходи от 12,5 млн. лв. в крайна сметка са отчетени 5,39 млн. лв. Същевременно при разходите е отчетено изпълнение от 90,72% – при утвърдени по план разходи от 80 млн. лв. за годината са отчетени 72,5 млн. лв.

От своето основаване БНТ се издържа почти изцяло от държавните субсидии. Предвиденото държавно финансиране обаче не е единственият начин за подпомагане на медията.След демократичните промени бяха опити чрез пускане на продажба от рекламно време тя да финансира част от бюджета си с приходи от собствена дейност. През последните години обаче се забелязва тенденция на постоянно нарастване на бюджетната субсидия, но не и на приходите от рекламни права. Освен че постоянно расте, бюджетното финансиране е подлагано почти винаги и на корекции през годината, както например се случи наскоро с футболните мачове, което разбира се означава допълнителни пари от данъкоплатците за БНТ.

Рекламната политика на държавната медия за поредна година няма да претърпи промени. Очакваните приходи за календарната 2013 г. възлизат на 7,5 млн. лв, което е едва 8% от целия бюджет. Медията притежава активи, които биха могли да бъдат използвани за други цели или да бъдат приватизирани, тоест трябва да се отчете алтернативната им цена. Самата телевизия също може да премине в частни ръце или на самоиздръжка, което е напълно възможно чрез реализирането на успешна мениджърска политика.

Съществен проблем обаче се оказват регулаторните ограничения, заложени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). В сегашния вариант на нормативния акт има ограничение за т.нар. праймтайм (19:00-22:00), според което държавната медия не може да пуска блокове от реклами (спотове), които да надвишават една трета от общото й позволено рекламно време за денонощие. Освен това в момента БНТ може да излъчва само 15 минути реклами за деня и не повече от 4 минути на час. Това означава, че в най-гледаното време държавната може да има общо пет минути реклами. Ако ограниченията бъдат премахнати, БНТ ще може да генерира далеч по-високи приходи от рекламна дейност. По-този начин ще се отвори възможността държавната субсидия чувствително да бъде намалена.

Най-разумният вариант за успешно развитие на Националната телевизия е пускането ѝ в конкурентна битка за рекламно време и зрителска аудитория с частните телевизии, но според принципите на пазарната икономика – равни условия за всички участници, без ограничения и необосновани държавни субсидии. Либерализирането на телевизионния пазар ще създаде стимули за предлагане на по-качествени продукти – нещо, което ще е в интерес на всички потребители.

*Авторът е стажант в ИПИ.