Безпрецедентна криза при текстила втора употреба

Международните организации EuRIC (Европейска организация на рециклиращата индустрия) и MWE (Европейска организация за управление на битовите отпадъци), призовават за незабавна финансова и законодателна подкрепа за бизнеса с текстил втора употреба, заради задълбочаващата се криза в европейския сектор за сортиране и рециклиране на текстил.

В съвместно изявление двете организации обявиха, че спадът на пазара за употребявани текстилни материали е по-сериозен дори от този, преживян по време на пандемията от COVID-19. Секторът е под огромен натиск поради няколко глобални фактора, сред които войната в Украйна, предизвикателства с логистиката в Африка и възхода на ултра-бързата мода. Заедно те са довели до прекомерно предлагане на употребяван текстил и значителен спад в търсенето от традиционните пазари за износ.

Резултатът е сериозна криза за индустрията. Пратките от ЕС за трети страни са намалели от 464,993 тона през 2022 г. на 430,185 тона през 2023 г., според Eurostat. В същото време търсенето на рециклирани текстилни материали остава ниско, като обемът на произведения рециклиран памук възлиза на едва 319,000 тона годишно или 1% от 24 млн. тона произведен всяка година памук.

С намаляването на търсенето, цените на дрехите втора употреба са се сринали, докато разходите за събиране, сортиране и рециклиране са се увеличили рязко, отбелязват EuRIC и MWE. От пролетта на 2024 г. цените за сортиране вече не покриват разходите за обработка, което води до сериозни финансови загуби. Складовете се пълнят или вече са пълни, но няма изгледи за продажба. Съществува реален риск ненужният текстил да бъде изпратен за изгаряне.

EuRIC и MWE призовават институциите в държавите-членки на ЕС да намалят ДДС върху дейностите по оползотворяване и рециклиране на текстил, в рамките на съществуващото законодателство и да обмислят възможността за въвеждането на данък върху новите текстилни изделия. Такива национални мерки биха стимулирали използването на рециклирани материали и биха намалили негативното екологично въздействие от производството на текстил.

Мерките трябва да бъдат незабавни, за да се избегнат "масови фалити" в сектора. В целия бранш вече се наблюдава съкращаване на персонала. Ако мерки не бъдат взети, разходите за обработка на общините също могат да се увеличат, което потенциално може да доведе до вдигане на таксите за изхвърляне на отпадъци за обикновените граждани, предупреждават от MWE и EuRIC.

Двете организации смятат, че са необходими краткосрочни финансови стимули за компаниите, допринасящи за веригата на кръговост на текстила, за да се защити индустрията от колапс. Те също призовават за инвестиции в технологии и инфраструктура за рециклиране, както и за целенасочена подкрепа за общините.

На този фон особено важно изглежда преразглеждането на Директивата за отпадъците (WFD). Този законодателен акт на ЕС за отпадъците има тесен обхват, фокусиран върху прилагането на разширена отговорност на производителите на текстил за материалите, които пуска на пазара. Мандатът на предния Европейски парламент приключи, преди да може да бъде постигнато споразумение по предложението за въвеждане на такова изискване.

В краткосрочен план MWE и EuRIC смятат, че ЕС трябва да направи повече за стимулирането на сектора за повторна употреба и рециклиране на текстил, за да бъде той конкурентоспособен. Като част от това, ЕС трябва да работи за увеличаване търсенето на рециклирани текстилни материали, да разшири капацитета за рециклиране и да насърчава използването на устойчиви материали чрез изисквания за екодизайн.

„Без спешни действия, насочени към текстилният сектор, Европа ризикува да подкопае своите климатични цели и да застраши бъдещето на своята индустрия за сортиране и рециклиране на текстил", алармират EuRIC и MWE.

"През последната година наблюдаваме спад в продажбите на дрехи втора употреба на местния пазар, което принуждава някои от нашите членове да затварят част от своите обекти,“ коментира Сирма Желева, изпълнителен директор на Българска Асоциация Кръгов Текстил (БАКТ). „Сортировачите усещат кризата и на международните пазари, а компаниите, които събират ненужен текстил у нас, изпитват сериозни трудности и разглеждат възможността за намаляване на обхвата на системите си.“

Желева отбелязва, че ултра-бързата мода допринася за кризата, като насърчава свръхпроизводство и води до натрупване на нискокачествени текстилни отпадъци. „Необходими са спешни законодателни мерки за ограничаване на ултра-бързата мода, както и за финансиране на системите за разделно събиране, сортиране и рециклиране на текстил. Така ще осигурим условия за съществуването на кръгови бизнес модели, които са изключително важни от гледна точка на положителното въздействие върху околната среда и създаването на зелени работни места в страната“, обобщава тя.