Безработица? Бизнесът разграби IT- специалисти

Марина Панчева

42% от фирмите не могат да попълнят критичните позиции, а повечето от тях имат недостиг на квалифицирани специалисти, сочи изследване на Менпауър България. Наред с това данни на националната статисти сочат, че разходите за труд са нараснали с 6.8%, за да обясни тенденциите в развитието на пазара на труда, потърсихме изпълнителния директор на JobTiger Светлозар Петров.

Г-н Пертов, според изследване на Менпауър България, близо 42% от работодателите в страната имат трудности да попълнят критични позиции, така ли е според Вас?
С. П. Да, така е! Критичните позиции са критични, защото за тях са нужни хора с по-специални умения. Много често се бърка общата безработица с това, че определен тип хора, специалисти, мениджъри липсват. Двата факта идеално съществуват в едно и също време.
В кои области е най-голям недостигът на висококвалифицирани кадри и защо е така?
С. П. Твърдо остава IT-секторът. Въпреки известния застой от миналото лято, секторът все още изпитва известни затруднения в намирането на достатъчно квалифицирани кадри. Причина за това е отваряне на все повече нови позиции. Има много чуждестранни фирми, които разширяват дейността си тук и наемат все повече хора. Влизат и нови фирми, които са чули добри отзиви за страната и за IT-специалистите, те също създават работни места. Оказва се, че образованието не може да даде достатъчно хора с IT-подготовка. Ако погледнем колко завършват различните университети и броя на заетите, ще видите, че практически всеки след втори курс е назначен на работа.
Какво трябва да се направи, за да не страда икономиката, че образованието не е на достатъчно добро?
С. П. Тук трябва да се направят две неща. Бизнесът отдавна е свикнал да обучава новопостъпилите хора за това, от което имат нужда, даже новопостъпилите от западните университети също имат какво да научат и какво би трябвало да научат. Проблемът е колко месеца те трябва да учат, защото за бизнеса това са пари, т.е. когато дойде един нов служител и първо се обучава, това увелича разходите. Именно в това се корени проблемът. За мен е нормално студент, който не е бил на стаж, да има нужда от практическо обучение и да му се предостави тази възможност. Има разлика между практическите дори занаятчийските страни на бизнеса и теоретическите, които се учат в училище. Точно тук - аз лично бих се насочил към практическо обучение на ученици и студенти.
Според данни на НСИ разходите за труд са нараснали с близо 7%, това масово ли е или само в някои сектори според Вас?
С. П. Разходите за труд нарастват защото фирми, които по някакъв начин се справиха с кризата и бяха задържали заплатите, сега изплуват, компенсират двете години, в които не се увеличавали заплатите или са ги увеличили по-малко от инфлацията. Има едно здравословно увеличение, което е колкото инфлация толкова и служителите да не губят покупателната си способност. Следващото увеличение идва на база на увеличение на производителността, т.е. ако кризата ме е направила много по-ефективен в работата и имам увеличена производителност на труд, то тогава мога да увелича и заплатите.
Трябва ли да се вдигне минималната работна заплата?
С. П. В повечето случаи реалните заплати са по-високи от нея, хората се осигуряват на минимална заплата, но получават други. Обаче като се вдигне тя се увеличават и куп други разходи в държавата, които са вързани към нея. Така на финала на много малка част от наетите ще се вдигне заплата, като същевременно ще се увеличат значително разходите на бюджета.
Какъв е изхода от кризата в трудовия пазар и има ли криза въобще?
С. П. Много често за трудовия пазар се говори с факти, които почиват на статистика, а тя не винаги отговаря на действителността. Например някои от безработните никога не са търсили работа. Има и безработни, които просто са непригодни за пазара на труда, поради липса на каквото и да е образование т.е. няма генерално решение. Не можем да се каже - имаме 330 хил. безработни и е невъзможно да се намери работа на всички. Когато говорим за безработни трябва да се изясни защо са безработни, в кой регион са безработни, дали в съседния има работа и дали въобще имат достатъчно образование, за да им се търси работа. Важни са и семейните и културните традиции, дали те им позволяват да ходят на работа, защото има и такива, които точно поради тези причини са безработни. Важно е и това, колко от тях са в сенчест бизнес, т.е. в „сивата” и дори в „черната икономика”. Само след подобни изчисления и факти може да се изясни цялостната картина и едва тогава ще бъдем способни да решим проблемите с безработните.
Доверява ли се безработният българин на посредническите агенции?
С. П. По принцип има едно стандартно недоверие към професионалистите, които се опитват да си вършат работата, но има и агенции, които са опарили хората. Истината е някъде по средата. Всеки трябва да направи преценка, кое ще му помогне бързо - сайтове за работа, агенция, местният вестник, познати.
Вярно ли е, че някои обяви просто не отговарят на търсенето и по този начин се прави самореклама на фирми?
С. П. Мога да гарантирам, че при нас са истински. При нас механизмът за контрол на обявите води до това, че има по-малко пуснати обяви. Ние сме от 10 години на пазара, за това време мисля, че създадохме име на независим източник, който стои по средата на пазара на труда и е открит за всички.