Безработица: България 8-ма в ЕС

Делът на дългосрочно безработните у нас поставя странната ни на осмо място в Евросъюза – с по-лоши показатели са Гърция, Испания, Ирландия, Словакия и трите прибалтийски страни. Това сочи доклад на Европейската комисия за заетостта и социалното развитие в Европа през 2012 година. По отношение на рисковете от бедност Еврокомисията очертава три групи страни и поставя България в най-проблематичната от тях – където опасностите от бедност и социално изключване са най-големи, а възможностите за излизане от тази ситуация - най-малки. В тази група сме заедно със страни като Румъния, Малта, Гърция, Испания, Италия и Португалия.

Нарастващи различия в рамките на еврозоната
Средното ниво на безработицата в ЕС нарасна до близо 11%. Докладът потвърждава, че има нов модел на задълбочаващи се различия, които личат най-силно между северните и южните страни от еврозоната. Разликата между нивата на безработицата в тези два региона бе 3,5 пункта през 2000 г. и спадна до нула през 2007 година, но след това бързо нарасна до 7,5 пункта през 2011 година. Извън еврозоната различията, макар и да нарастват, са значително по-малки. Тази обезпокоителна тенденция показва спешната необходимост да бъдат намерени по-ефективни механизми за стабилизиране на макроикономическо равнище. В държавите членки, които са предприели съществени реформи, за да направят своя пазар на труда по-динамичен, за безработните има по-голяма вероятност да си намерят нова работа дори през годините на криза. Комисията призовава за такива реформи в Пакета за заетостта от април 2012 година и в Годишния обзор на растежа за 2013 година, а възможните реформи ще бъдат подробно разгледани като част от т.нар. "европейски семестър" през 2013 г. и конкретните препоръки за всяка държава членка.
Доходите на домакинствата намаляват, рисковете от трайно социално изключване нарастват
Рисковете от обедняване и възможностите за избягване на бедността варират силно в отделните държавите членки. Някои групи от населението са по-силно засегнати. Младите хора, безработните жени и самотните майки са сред тези, които са най-силно застрашени от трайна бедност. Липсата на забележим възстановителен период подложи на натиск доходите на домакинствата в повечето страни членки и увеличи рисковете от трайно социално изключване. Реалният брутен разполагаем доход на домакинство намаля между 2009 г. и 2011 г. в две трети от държавите членки на ЕС, за които има информация. Най-голям спад се отбелязва в Гърция (17%), Испания (8%), Кипър (7%) и Естония и Ирландия (5%). Много по-различно е положението в скандинавските държави, Германия, Полша и Франция, където благодарение на системите за социална сигурност и по-устойчивия пазар на труда общите доходи са продължили да се увеличават през периода на кризата. Навсякъде обаче продължаващата криза увеличава рисковете от трайно социално изключване. За да не се допусне нарастващата бедност и дългосрочното социално изключване да се превърнат в трайна тенденция, е необходимо да бъдат разработени програми, съответстващи на характерните обстоятелства в различните държави и на потребностите на най-рисковите групи от населението. В началото на 2013 г. Комисията ще предложи "пакет за инвестиции в социалната област" с насоки за държавите членки за въвеждането на адекватни, устойчиви и ефективни социални програми, които укрепват човешкия капитал и социалната сплотеност в условия на нарастващ натиск върху ресурсите на частния и държавния сектор за посрещане на предизвикателствата.
Ключовата роля на структурата на системите за социална сигурност и данъчно облагане
От гледна точка на ефективността на системите за социална сигурност за преодоляване на бедността, тяхната структура е също толкова значима, колкото и размерът им - едни и същи нива на социални разходи в различните държави членки водят до различни степени на намаление на бедността. Системите за данъчни облекчения могат да окажат значително въздействие върху заетостта чрез специфични мерки. Пример е предоставянето на услуги за гледане на деца, което значително улеснява заемането на работни места, по-специално при жените. Също толкова важна е и структурата на приходите в социалната държава. Като се пренасочи данъчната тежест според предложенията в Пакета за заетостта и Специфичните за всяка страна препоръки за 2012 година от работната сила към други източници, като емисиите на CO2 или потреблението и собствеността, ще се повиши заетостта. При преструктурирането на данъчната политика обаче трябва да се подходи внимателно, когато се търсят алтернативни източници за заменяне на несъбраните приходи от по-ниското облагане на труда. Според анализа на ЕК няма оптимално решение при пренасочване на данъци от гледна точка на интегрираната политика по заетостта и социалните въпроси, но целесъобразна структура на системите за социална сигурност увеличава предимствата на някои видове пренасочване на данъци.
Заплатите са не само елемент на разходите, те са и доход, с който хората си купуват стоки и услуги. Намаляването на заплатите би могло да подобри конкурентоспособността, но ще намали също така търсенето на продукти, произвеждани от компании в страната, което може да доведе до закриване на работни места. Делът на служителите в общия доход, генериран от икономиката, през последното десетилетие намаля, а поляризацията между работни места с високи и ниски доходи се увеличи. Запазва се голямата разлика между заплащането на труда на мъжете и жените (средно 16,4% в ЕС за 2010 година), която се задълбочава с възрастта. Анализът относно минималната заплата показва, че страните с по-висока минимална заплата не предлагат на хората с ниска квалификация демотивиращо ниско заплащане, което да ги откаже от участие в пазара на труда. Напротив, в тези страни се наблюдава по-високо ниво на заетост при хората от тази група. Минималната заплата дава възможност също така да се намалят различията в заплащането на мъжете и жените. Поради тази причина в Пакета за заетостта от 2012 г. се подчертава, че структурните реформи на пазара на труда трябва да бъдат насочени към осигуряването на достойно и надеждно заплащане и избягването на уловките на ниските заплати, включително чрез установяване на подходящи нива на минималните заплати.
Умения
Хората се нуждаят от определени умения за определени работни места. Анализът в доклада посочва, че в някои страни, най-вече в южната част на ЕС, съответствието между наличните умения и предлаганите работни места не е добро и/или се е влошило. Този проблем е особено голям при младите хора, които са без работа или не са включени в каквато и да е форма на образование или обучение. За да се намали несъответствието между предлаганите и търсените умения, страните трябва да инвестират по-ефикасно в образованието и обучението, да финансират по-добре активни политики на пазара на труда и да подпомагат създаването на работни места за високо квалифицирани кадри в секторите, които отбелязват растеж, като екологична икономика и екологични технологии.