Безработица, но и свободни работни места

Мира Лазарова

Според данни на Агенцията по заетостта през месец март, след обявяване на извънредното положение  в 11 области безработицата надхвърля 10% при 6,7% средно за страната. Най-високо е равнището във Видин - 14,9%, в София –град обаче тя е 2,3%. Средно за страната за едно свободно работно място се конкурират по седем безработни.  Най-рязко се е повишава безработицата в Благоевград,  най-малко в Кърджали.  В Сливен 19 безработни се борят за едно свободно работно място, а по трима в Бургас и Варна.

В поне 12 големи и средни предприятия от преработващата и леката промишленост вече се правят или предстоят съкращения на служители, показват данни на КНСБ. Засегнати от негативните ефекти от кризата с Covid-19 са общо 96 големи и средни предприятия с близо 48 000 работещи. Извън сферата на туризма, хотелиерството и ресторантьорството са засегнати ВиК секторът, дървообратоването, градският и междуградски транспорт, леката и преработващата промишленост. В пивоварния сектор производството е свързано със спад в потреблението и има предприятия с намалено работно време.

Данните от проучването на КНСБ сочат, че съкращенията засягат общо 13% от фирмите. В 23% работещите са в неплатен отпуск, а в 71% от случаите  - в платен. Масово обаче отпуските приключват до дни.

"Първата вълна на регистрираните безработни утихна. Икономическите мерки оказаха влияние. Въпросът е дали ще има втора вълна". Това каза пред БНР икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Според него, ако гледаме седмичната статистика, напливът към бюрата по труда е започнал почни веднага, след като започна кризата заради коронавируса и извънредното положение в страната. Той припомни, че пикът на регистрирани безработни е отчетен през седмицата 6-12 април и постепенно вече спада:

"8700 са новорегистрираните през последната седмица - до 3-ти май.", уточни още икономистът.  Ганев коментира, че над 40% от фирмите са заявили, че през март са изпратили част от персонала си в платен отпуск, още 20% са казали, че масово са използвали платения отпуск: "Когато се върнат от отпуски тези хора, въпросът е дали фирмите няма да прибегнат до нови съкращения, ако перспективите, които виждат, не са достатъчно добри".

Според него, ако с отпускането на мерките и възобновяването на стопанската активност дадат добър хоризонт на фирмите, може да няма втора вълна на освобождаване на хора от работа.

Според пролетната икономическа прогноза на ЕК очаква се безработицата в България да стигне 7% през 2020-та година след исторически спад до 4,2% през 2019-та.

Как ще се възстановява икономиката ни след кризата - първите оптимистични сигнали идват от индустриалната столица на България - Тракия икономическа зона. Съобщения за очаквани нови инвестиции в зоната и договорени поръчки за компаниите, предимно от сектора на автомобилостроенето, дават повод за позитивните нагласи.

180 компании, 35 000 работници и служители, и повече от 2 млрд. евро привлечени инвестиции за 24 години - това е Тракия икономическа зона, преди кризата с Covid-19. Какво се промени за месец и половина извънредни мерки и дали от индустриалната столица на България ще започне и новото икономическо възстановяване?

Пред БНР ръководителят на икономическата зона инж. Пламен Панчев заяви:

"Голяма част от предприятията намалиха темповете си на работа и използват различни начини, за да се справят с това предизвикателство. Тези, които са в най-тежкия режим работят през седмица. Добрите новини са, че започва да се събужда автомобилният бизнес в Европа и една от компаниите, която вече от една година работи при нас, в момента работи дори в почивните дни, за да навакса поръчките от Германия".

Едва 5% от работещите в зоната са освободени след началото на кризата. За компаниите, особено от машиностроенето и автомобилният сектор е особено важно да успеят да запазят своите екипи от специалисти и квалифицирани работници и тук държавната подкрепа по схемата 60:40 е от значение за тези предприятия, но и с препоръка:

"Да отчита намаленото работно време на някои от компаниите. Може би има нужда от малко оптимизиране на тази мярка". 

Компаниите се отнасят с доверие на мерките, които предприе правителството, посочи инж. Панчев.

Ако икономическите мерки сработят и са от полза за бизнеса, това ще доведе и нови инвеститори. А инвеститорски интерес към страната ни и към момента не липсва. Затова от икономическата зона са оптимисти за излизането на страната ни от кризата, казва Пламен Панчев: "Първите симптоми на раздвижване на индустрията ни дават това уверение".

Заведения и хотели в черноморските общини масово обявяват свободните си работни места за летния туристически сезон  и през електронната трудова борса на Агенцията по заетостта. Персоналът, който се търси за работа по морето е разнообразен, въпреки кризата с Covid-19. Няколкостотин са обявените позиции за готвачи, бармани, сервитьори, помощници за приготвяне на храни, домакини, икономи, друг обслужващ персонал, продавачи в магазини, миячи на автомобили и прозорци.

Датите, от които се наемат са от началото или средата на този месец, или от първи юли. Най-много са обявите от общините Несебър и Царево, следват тези от Поморие, Приморско, Варна и Каварна. Всички те са за работа на срочни трудови договори. За готвачите обявените заплати са между 1000 и 1 250 лева, за сервитьорите  - между 800 и 1 000, за помощниците в кухните и обслужващият персонал  - между 700 и 900 лева месечно. Толкова са и заплатите за домакините и икономите.