Безредици в парламента днес

Председателят на парламента Михаил Миков обяви почивка за успокояване на атмосферата в пленарна зала, стана ясно от прякото предаване на БНР. Повод за това стана скандалът между отделните парламентарни групи, след изказване на депутата от ГЕРБ Цвета Караянчева, по повод случая с намерените бюлетини в печатницата в Костинброд. Вотът през май беше опорочен. Искаме честно и прозрачно разследване на манипулацията с печатница „Мултирпинт”, заяви Караянчева. „Събраните до този момент факти и експертизи не доказаха по никакъв начин, че ГЕРБ е имала намерение да опорочи изборите. Няма маркирани бюлетини, няма пряка връзка между намерените бюлетини и изборния процес. Опорочиха вота на избирателите, подведоха ги и днес консумират общественото недоволство”, заяви депутатът, цитирана от агенция Фокус.
„Настояваме да се дадат отговори на въпросите: Откъде Мая Манолова е получила информация за печатницата? Кой е съобщил за нередности в печатницата Мултипринт? След колко време Манолова е подала сигнала? Кой е отговорен за изтичане на информация от прокуратурата? Кой е отговорен за разсекретяването на акцията и за появяването й в точно определена медия? Разпитан ли е журналистът Бареков? Кои аргументи накараха председателите на трите управляващи партии – БСП, ДПС и „Атака”, да предприемат недопустимото нарушаване на закона в деня на размисъл? Очакваме отговор на тези въпроси, за да не се допускат подобни инсинуации в бъдеще”, заяви тя. Изказването й бе последвано от гневни изказвания на депутатите Мая Манолова и Волен Сидеров.

На този етап „Костинбродската афера” се оказа обикновена чиновническа немарливост. Прокуратурата посочи за виновен бившият главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков, който по закон е отговорен за процеса по отпечатването на бюлетини. Той ще бъде съден за неизпълнение на служебните си задължения.
А версията за "чудовищен преврат" и "фалшификация на изборите", лансирана от БСП и ДПС след разгорелия се скандал, излезе кьорфишек. Дето се вика, рибата се оказа цаца, пише в. „Сега” в статия под заглавие „Костинбродският кьорфишек, или как рибата излезе цаца”. Авторът Галя Горанова припомня, че още когато гръмна костинбродската афера, от нея вонеше на гнило. Тогава, обаче, всички подозрения бяха отпращани с лекота: нямате доказателства, нека прокуратурата си свърши работата. Сега вече доказателствата са налице, или по-скоро ги няма, така че е време за равносметка по случая, се посочва в коментара.
Това, което имаме като обвинения към днешна дата, само потвърждава подозренията, че цялата афера бе съшита с бели конци от заинтересованите БСП и ДПС. Да не забравяме, че сигналът до прокуратурата за палетите с празни бюлетини бе подаден от партийната функционерка Мая Манолова (БСП). Малцина помнят, че тогава бе подаден още един сигнал -
за автомобили с двойни дъна, които трябвало да превозят бюлетините с цел подмяна на изборните резултати. Твърдението остана недоказано, но съобщаването му в деня за размисъл вероятно е отказало мнозина да гласуват. Впоследствие от прокуратурата се измъкнаха с обяснението, че медийната истерия е попречила на ДАНС да проследи въпросните автомобили. Но недоверието бе посято.
Главният прокурор направи политическа услуга на опонентите на ГЕРБ в онзи ден и допринесе за идването им на власт. Можем само да гадаем защо.
Както ще продължим да гадаем за какво е трябвало да послужат онези над 400 хиляди прилежно сгънати бюлетини в Костинброд, чието предназначение така и не бе изяснено. А това бе работа на прокуратурата. Не разбрахме и откъде изтече информация към телевизията, раздухала скандала. А ни го обещаваха. Загадка ще остане за нас и обратът в поведението и политическите пристрастия на въпросната медия. Прокуратурата бе длъжна да отговори на всички тези въпроси, вместо да се ограничава до разпити на държавни чиновници.
От обвинението "опит за фалшифициране на вота" до "неизпълнение на служебните задължения" разликата е огромна и прокуратурата дължи обяснение.
Така или иначе манипулацията сполучи и не дава никакъв повод за оптимизъм - защото власт, дошла с измама, не вещае нищо добро. А над прокуратурата продължава да тегне подозрението, че е изпълнител на политически поръчки. И сатиричното прозвище "цацаратура", отбелязва в. „Сега”.

EconomyNews.bg припомня, че одобрението за съд, следствие, прокуратура е в минимални стойности между 14% и 16%, според проучване на Алфа Рисърч, проведено през септември 2013 година. Главният прокурор Сотир Цацаров е с положителен рейтинг (29% одобрение срещу 20% неодобрение). Отношението към него през последните месеци обаче търпи динамика, която отразява разминаването между високите очаквания към висшия държавен обвинител и липсата на резултати от ръководената от него институция.
В резултат, вместо повишаване на одобрението за прокуратурата, спада това за главния прокурор (от 35% през август до 29% през септември).