Белите вина ще доминират на пазара

Новите сортове вино - с високо качество и ниска себестойност, ни правят конкурентни на чуждите пазари, смята изпълнителният директор на Агенцията по лозата и виното Красимир Коев. От тази година "атакуваме" с българско вино азиатските пазари и по-специално Китай, съобщава Коев. Според специалиста заради големия интерес към белите вина тази година те са изчерпани на пазара още преди новата реколта. В тази връзка е и апелът му към лозарите - да засаждат бели сортове, защото следвайки световната тенденция може да се получи по-високо търсене на бялото грозде, а оттам и дефицити.
По данни на земеделското министерство се очаква 20 000 тона вино повече от тазгодишната реколта от грозде. Означава ли това обаче и по-високо качество и  увеличаване на чуждите пазари и в каква посока?
Увеличаването на количеството набрано грозде съответно означава и увеличаване на количеството произведено вино. Тази година ще бъде годината с една от най-хубавите реколти от последните 10. Основен дял в това имат новите насаждения, които влязоха в плододаване и тази година дават максимум реколта. Това е от една страна, а от друга, след като насажденията са нови и качеството на продукцията ще бъде по-високо. Дейността за производството им ще бъде по-ниска, което ще ни направи по-конкурентни на международните пазари - на тези, които имаме в момента и на новите като качество и като цена. България традиционно изнася за руския и за полския пазар. В момента атакуваме с български вина азиатските пазари.
Какви са шансовете ни на тези пазари?
С продуктите, които произвеждаме - по-хубаво вино, на по-ниски цени. Те правят шансовете ни големи. След като последните няколко месеца имаме доста запитвания и  съответно износ по-специално за Китай, смятам, че с новата реколта вино възможностите ще нараснат и реализираните количества ще са по-големи.
Според Вас обаче може ли да има качествено вино на по-ниски цени и докъде смятате, че може да стигне този спад за качественото вино?
Фирмите, които създадоха големите лозови масиви - от порядъка на 5 000 до 10 000 дка имат и по-ниска себестойност на обработка, заради почти пълната механизация там. Като прибавим новите сортове с високи добиви и с високо качество - от тях може килограм грозде да излезе около 30 - 40 стотинки. От килограм и половина грозде пък правим един литър вино, което прави - 60 стотинки, с обработка и т. н. - ток, труд, стига до 1 лев. Съвсем спокойно това вино може да се продава и за 1,50 и 2.00 лева и пак да имаме висококачествен продукт на ниска цена.
А защо почти всички произведени у нас вина са с френски имена?
С френски имена са, защото са от френски сортове. Обикновено масово се засаждат вина като "Каберне", "Мерло", "Шардоне". В това няма нищо лошо. В крайна сметка не сме затворена система, не продаваме виното само на българския пазар. По-голямата част от виното изнасяме за чужбина и след като тези сортове и съответно имена са познати, логично е да засаждаме тях и тях да продаваме. Разширяват ли се масивите с  традиционните български сортове и каква част от общата площ на лозовите насаждения заемат те? Какви са перспективите за развитието на тези сортове?
Що се отнася до българските сортове има насаждения с "Мавруд", "Широка мелнишка", "Мелник 55" и т. н., но по-големият процент засаждане на нови лози или подновяването на стари е от тези, които коментирахме.
По Ваши наблюдения, а и по статистиката навън какви български вина се предпочитат и следват ли нашите производители световните тенденции на вкусовете?
Да, българските вина следват световните тенденции, защото в противен случай нямаше да търгуваме и реализираме продукцията си. Това важи особено за последните няколко години на "люта" конкуренция от страна на вината от Новия свят - Аржентина, ЮАР, Чили. Създават се нови съвременни технологии в избите, които следват вкуса на потребителя.
Какви са сега преобладаващите сортове бели и червени вина и каква е тенденцията в налагането им?
Общо взето тази година се случи следният парадокс, че преди да е излязла още новата реколта грозде и вино, бялото вино в България свърши. Реколта 2010 г. от бели български вина се изчерпа още юли - август. В момента съотношението на бели и червени сортове в страната е 60 към 40 на сто. С тазгодишната реколта върви и доста сериозна инвазия на фирми от Европейския съюз - от Италия, Чехия, Словакия и др., които изкупуват нашето бяло грозде. В тази връзка е и моят апел към лозарите - да засаждат бели сортове, защото може да се получи по-високо търсене на бялата суровина и оттам дефицити. В световен план общо взето пазарът се преориентира от червени към бели вина. И на традиционните ни пазари, и в САЩ и в Европа, търсенето на бяло вино преобладава.
Конкурентно ли е българското вино и ако това все още не е така, какво трябва да направим, за да не допускаме компрометирани вина както на вътрешния, така и на чуждестранния пазар?
За компрометирани вина не може да говорим. Най-малкото, защото през последните години нямаме случай на пострадал човек, който е пил лошо вино в България. Трябва да отбележа, че контролът в тази посока е на изключително високо ниво. За миналата година имаме ръст с 10 процента на износа, а това показва, че нашето вино е конкурентно от гледна точка на цена - качество и заради възвръщането на позициите ни на старите и позагубени пазари, като Русия например. Пътят, по който вървим сега - създаването на нови и възобновяването на старите лозови насаждения, ще ни помогне много бързо да си ги възвърнем тези пазари.
Има ли бъдеще лозарството у нас и какво още трябва да се направи за неговото възраждане от най-силните му периоди?
В момента това се прави. Имаме национална програма за развитие на лозаро-винарския сектор, която за тази година има 67 процента усвояемост на европрограмите. Това е много висок процент, най-големият в цялата земеделска програма за финансиране. Освен това не малко са напоследък чуждестранните инвеститори, които обръщат внимание на България по отношение засаждане на нови лозови масиви. Ние нямаме нито една фалирала фирма в системата.
Какво е съотношението между български и чуждестранните фирми на винения пазар у нас?
Българските все още преобладават. На този етап чуждестранните инвеститори са едва 20 %. Трябва да е ясно обаче, че дори да са чуждестранни инвеститорите в този бранш, няма нищо лошо в това, защото те създават продукт, себестойност, работна ръка, плащат данъци на държавата.
За виното нямаме шанс, но какви според Вас ще бъдат ползите за България, ако ЕС приеме гроздовата ракия за традиционен български продукт, нещо, за което отдавна се борим?
Ръководената от мен Агенция е автор на доклада, приет от Министерския съвет по този въпрос. Ако тръгнем отзад напред - ние атакуваме Брюксел да признае ракията като национален продукт, с което да намалим акцизната ставка с 50 процента. Автоматично това означава, че клиентът ще купува ракията с 2 лв за литър по-малко от магазина. За производителя акцизът също ще намалее с 2 лв на литър. Това означава, че гроздето, от което тази ракия се произвежда, ще се радва на все по-голямо потребление и търсене. За да има грозде, трябва да има хора, които да го берат и да се грижат за него. Така ще се създадат и работни места, вместо тези хора да се редят на гишетата за безработни. Ето това е ефектът "от - до". БТА