Библиотеката също е будител

Денят на будителите е повод още веднъж да си спомним за духовните личности на България, каза проф. Боряна Христова, директор на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".
"Аз мисля, че няма много такива дни, в които да говорим за духовните герои и затова наравно с 24 май и този празник го имам като празник на националната библиотека", добави тя. "За съжаление се е появила голяма празнина, т.е. много дълги години не се е празнувал от 1947 г. до 1991 г. Явно хората са го позабравили и малко са позагубили връзка с началото на този празник, който води всъщност от деня на Св. Йоан Рилски – сега се пада 19 октомври, но тогава се е падал 1 ноември. Така, че връзката между смисъла и празнуването на деня се е загубила и са минали две поколения, които са забравили какъв е бил Денят на народните будители. Но тъй като празникът е възроден аз смятам, че при всички случаи е хубаво той да бъде поддържан", смята Боряна Христова.
"Когато е възникнал е било по-скоро спомен за будителите, за да не бъдат забравени - да не бъдат герои на "Епопея на забравените" от една страна. От друга – тогавашното правителство, когато Омарчевски е бил министър на просвещението, му се е струвало, че има много празници, свързани с борбеното и революционното минало на България и малко, които да напомнят за културните и достижения и за литературните й герои. Така да се каже за титаните на мисълта и словото, както е записано в мотивацията на закона и затова е организиран и празникът на Народните будители. Днес ние можем и да го преосмислим. Едновременно със спомена за някогашните будители, за някогашните творци, които са се грижили за издигането на българската култура и най – вече на българското слово, защото – естествено и чрез музика и чрез образ можем да събудиш хората, но най - вече чрез словото. Смятам, че сега ние можем да го преосмислим и да включим днешните будители, доколкото ги има. А аз мисля, че ги има и тук бих сложила учителите, защо не и библиотекарите и разбира се преподавателите, университетите – всички онези, които се грижат за духовното израстване на нацията", казва директорът на Националната библиотека.
Според нея духовното израстване от една страна го има, от друга го няма. "Има хора, които попиват и поемат по духовния път – да кажем, че всичко абсолютно е бездуховно – нищо не се развива, няма култура – това би било смешно. Защото само в столицата, чийто културен афиш аз познавам, има толкова богат културен живот, че се чудя къде да отида и не смогвам да посетя дори и половината от онова, за което ме канят. Така, че да твърдим, че няма духовен и културен живот ще бъде малко нелепо. Има, въпросът е колко хора искат да се включат в него, въпросът е колко хора казано грубо го консумират и колко от тях се интересуват от хубавите изложби, от хубавите концерти, от хубавите книги, които излизат.
Аз се намирам на едно място, където хората четат, нали като ми казват хората не четат и аз се позамислям, защото тука, където съм – четат. Срещам главно такива, които четат и се интересуват и от книги в традиционния вид, и от електронни, разбира се, и от база данни – няма как да не бъде така, защото значи да не вървим с времето си. От друга страна, обаче като гледам студентите си, считам, че идват все по – неграмотни поколения и очевидно любовта към книгата у децата е намаляла. И това вече зависи от една цялостна държавна политика в това отношение, защото това е било явление, което се наблюдавало в много от развиващите се страни и в Европа и в други континенти. Но с помощта на добре разработени програми и на правилно ориентирана политика – интересът към книгата се е върнал, например във Франция, във Великобритания. Скоро четох изследвания – великобритански, и трябва да ви кажа, че там 69% от населението членува в библиотеки, ползва активно библиотеките. Докато у нас можем да се похвалим с 23%. Разликата ми се струва е значителна. Да не говорим за Дания, Швеция, Холандия, където процентът е 80%. Явно е значи, че нещо трябва да се направи. Първо, за да се привлекат хората към това да четат и да се интересуват от книгите и второ, за да свикнат, че могат да получават много неща в библиотеките и да бъдат по - редовни читатели", казва Боряна Христова.
Тя заявява, че и библиотеката е един будител и изпълнява тази роля още откакто е създадена. В Деня на будителите ще открият една голяма изложба озаглавена "В памет на Пенчо Славейков". Тя е посветена на нашия голям поет във връзка с това, че се навършват 100 години от дейността му като директор на Националната библиотека. С библиотеката отначало като поддиректор, а после и като директор, той е свързан от 1902 до 1911 г. "Така че си заслужава да си спомним за него като за голям творец, като за голям българин и едновременно с това и европеец. И като за човек свързал в един момент своя живот с две от най – големите културни институции на България - Народния театър "Иван Вазов" и Националната библиотека, която тогава се е казвала Софийска народна библиотека", припомня Боряна Христова.