Бизнес + МС против поскъпване на тока

Екип на EconomyNews.bg
Българското правителство е категорично против увеличение на цената на електроенергията и ще настоява до дни парламентът да организира публичен дебат в пленарната зала. В обсъждането трябва да се включат Комисията за енергийно и водно регулиране, производителите на ток и бизнесът. Информацията обяви вицепремиерът Томислав Дончев след тричасово извънредно заседание в Министерския съвет. 4 млрд. лева е дефицитът в държавната енергетика, натрупан през последните години, припомни Дончев, цитиран от БНР. Отлагането на решенията ще задълбочи дефицита. Затова и регулаторът излезе с доклад-предложение. Безспорното в доклада е подходът към либерализация на пазара, обаче: Това, което не е безспорно в доклада, са ценовите равнища и най-вече нивата на т.нар. добавка задължение към обществото, която има опасност да доведе до повишаване на цената на електроенергията. Дончев подчерта, че не е в правомощията на правителството да влияе върху решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране и изрази учудване, че всички основни политически сили недоволстват от решенията на регулатора и се обявяват против вдигането на цената на тока, при положение, че всички имат свои представители в КЕВР, които са гласували за това решение. Това, което може да направи правителството, е да настоява парламентът, чиято функция е регулаторът, да организира публичен дебат в пленарна зала за обсъждане на възможните изходи от ситуацията.

Министерският съвет ще наложи десетпроцентно съкращение на административните разходи в държавната енергетика, за следващите три години. А Агенцията за държавно-финансова инспекция вече проверява разходите на всички производители на енергия от възобновяеми източници. Призовавам всички, които взимат решение и предстои да вземат такива, с действията си да не подхранват съмнения, битуващи в българското общество, че политици имат интереси в производството на енергия от възобновяеми източници, и затова търсят най-лесните решения, каза в заключение Томислав Дончев.

Това стана ясно вчера след дълга дискусия в Министерски съвет с премиера, министри и експерти.

Драмата около цената на тока се задълбочи особено много през последните дни.

Според предложение на КЕВР цената на електроенергията за индустрията от 1-ви юли т.г. трябва да бъде увеличена. С колко ? Иван Иванов, председател на КЕВР обясни, че това ще бъде в рамките на 2%, същото твърди и Делян Добрев, председател на парламентарната комисия по енергетика. Според браншовете организации БСК, АИКБ, БТПП, КРИБ увеличението на тока за индустрията ще бъде между 13-20%.

„За” и „Против” цената

Инж. Белелиев
„Като цяло бих казал, че цената на електроенергията сама по себе си не е проблем, тя е пазарна функция. Проблемът е в това, че няма достатъчно производство в индустрията, а следователно и потреблението на електроенергия е изключително ниско.”, коментира за EconomyNews.bg инж. Димитър Белелиев, председател на Съвета на директорите на ЦЕРБ ЕАД. – „Смятам, че в цената на тока много голяма компонента е разходната част на държавните дружества, като НЕК, ЕСО и т.н. Енергийните дружества, които сериозно са намалили обема на производство на електроенергия, а оттам и приходите си, не актуализират размера на работната сила и не оптимизират разходите си. А по повод на промените в закона за енергетиката, бих казал, че по този начин не се намаляват ценовите тежести за българската индустрия, каквато беше целта, а напротив цените на потребителите на високо напрежение се увеличават с 20%. Това драстично увеличение ще засегне повечето индустриални сектори в негативен план. Ще намалеят инвестициите, износа, а може да се стигне и до загуба на работни места. Двукратното увеличение на ценовата добавка „задължения към обществото” не е оправдана, на базата на това, че енергията за износ е освободена от нея.”
Оливие Маркет
„Одобряваме мерките, които правителството и регулаторът предприемат за преодоляване на дефицита в енергетиката в това число и повишаването на добавката задължения за обществото към фирмите, присъединени на свободния пазар”, заяви Оливие Маркет, изпълнителен директор на ТЕЦ "AES Марица Изток 1". Маркет коментира, че секторът на енергетиката се нуждае от спешни мерки, вече е направено предложение за справяне със ситуацията от новия регулаторен период и не може сега процесът да бъде спрян, защото не може в системата да продължи да се натрупва дефицит. Маркет одобри направените промени в Закона за енергетиката, както и тези, касаещи независимостта на регулатора. Всички части на сектор електро енергетика имат за цел секторът да е стабилен и всеки трябва да допринесе за това, допълни Маркет, но не коментира позицията на браншовите организации на индустриалците, че предлаганите от КЕВР мерки ще повишат драстично цената на тока за свободния пазар.

Изненадващо обаче Българската минно-геоложка камара подкрепи реформите  в сектор "Енергетика". Това се подчертава в писмо на УС на браншовата организация до министър Петкова.
Ръководството на БМГК изразява удовлетвореност от открития и конструктивен диалог на министерството с бизнеса и науката от минерално-суровинния отрасъл за създаване на условия за неговото развитие, увеличаване на инвестициите и работните места, се казва в писмото, което е подписано от ръководителя на камарата проф. Цоцорков - собственик на една от най-големите компании в българската индустрия - Асарел Медет.

Експерти на БСК, АИКБ, БТПП, КРИБ твърдят обаче, че минималният товар в електроенергийната система е 2 656MВт, а инсталираните мощности са 12 723MВт. Поставят и редица въпроси, на които засега те твърдят, че няма отговор:
• Какви са истинските причини, довели до натрупани дисбаланси в сектора;
• държавна помощ ли е наложеният модел за субсидиране на ВЕИ, високоефективните комбинирани производства и дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия (ДДИЕЕ);
• защо размерът на фиксираната (съответно, регулираната от КЕВР) част от крайната цена на електроенергията в България е сред най-високите в Европа (само в Дания е по-висока, а спрямо останалите – между 2 и 8 пъти по-висока);
• как са били подписани, съответно, преподписани дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия – абсурден е ръстът на добавки “невъзстановяеми разходи” - 188,8 % (от 3,38 лв./МВтч. на 9,76 лв./МВтч.). Няма яснота защо се увеличава размера на „невъзстановяемите разходи“ – въпреки твърденията за предоговорени условия по ДДЕИИ;
• правомерни ли са получените преференции за ВЕИ – защо е заложен ръст добавки “зелена енергия” от 43,4% (от 11,1 лв./МВтч. на 15, 92 лв./МВтч.), след като се твърди от страна на КЕВР, че са предприети мерки за преглед на преференциалните цени и нормата на възвръщаемост в сектора;
• високоефективно ли е производството на когенерациите – как е обосновано нарастването на добавки “високоефективно производство” с 135,5 % (от 3,83 лв./МВтч. на 9,02 лв./МВтч.);
• какво обосновава наложените стойности на включени в ценовата част „Задължения към обществото” нови компоненти - 5,51 лв./МВтч. – защо КЕВР търси компенсиране на всички дефицити в НЕК в рамките на един регулаторен период;
• защо в една пазарна икономика неприсъща част от социалната политика се прехвърля на гърба на предприятията и продължава политиката на кросово субсидиране на битови абонати за сметка на стопанските потребители, както при директното съпоставяне на ценовите нива (във всички европейски страни индустрията плаща между 2.5 и 4 пъти по-ниски цени) – факт е, че на регулиран пазар АЕЦ „Козлодуй“ участва с цени за енергия от 16,97 лв./МВтч. и 30лв./МВтч., което компенсира на свободен пазар с минимални цени на търговете от 72,80лв./Мвтч. и 73,20лв./МВтч. за ценовия период юли 2015 – юни 2016., така и чрез косвени методи, вкл. чрез изкупуване на електроенергията, произведена от топлофикационни дружества на значително по-висока от пазарната цена, както и субсидирано топлоподаване;
• защо за малките и средни предприятия няма и сигнал за загриженост по отношение на влиянието от повишаване на цените на електроенергията;
• къде е оценката на въздействието върху икономиката от увеличението на цената на електрическата енергия за стопанско потребление;
• защо продължава очевидно некадърното управление на държавните дружества в сектора – ограбвани чрез неефективен, но високоплатен труд (средна месечна издръжка – заплата и осигуровки на едно лице – над 3500лв.), чрез злоупотреби при доставките на услуги, материали, ДМА, чрез незаинтересованост от оптимизация на производствените процеси – резервите само в това отношение са за над 250 млн. лв. годишно;
• защо износът на електроенергия чрез заинтересовани частни търговци е освободен от допълнителни тежести, а износът на електроенергия чрез българска продукция, произведена и създаваща допълнителни преки и непреки приходи в България е обременен с такива тежести – какви са приоритетите за България – износ на евтин ток за 770млн.лв. или износ на продукция за над 43 млрд.лв.;
• защо интересите на елитно малцинство от обществото се поставят над интересите на останалите стопански субекти в България – директно, а индиректно – чрез заетите работници и служители, както и всички вътрешни потребители и данъкоплатци – на практика огромната част от обществото ни.
Междувременно МЕ представи Наредба за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници.
„По оценки на Министерството на енергетиката от облекченията ще се възползват около 30 компании, а финансовият ефект от тях възлиза на около 90 млн. лв. за ценовия период. Случайност или не, по-ниските приходи за НЕК от облекченията са близки до очакваното намаление на разходите му с около 97 млн. лв. в резултат на предоговарянето на дългосрочните договори с ТЕЦ Марица Изток 1 и 3. С други думи, дългоочакваното намаление на разходите на НЕК няма да доведе до финансовото му стабилизиране, а ще отиде за подпомагане на около 30 компании, които са едва 10% от всички големи компании в добивната и преработващата промишленост в страната по последни данни на НСИ за 2013”., отбелязва в анализ Института за пазарна икономика.
Ето още от анализа:”Дори и всичко около приемането на наредбата да беше изрядно, без отговор остава един много важен въпрос – какъв ще е ефектът върху компаниите на свободния пазар, които не попадат в обхвата на наредбата и които ще плащат по-висока цена. Без съмнение те бяха в облагодетелствано положение по отношение на цената за задължения към обществото досега, тъй като тя беше значително по-ниска в сравнение с плащаната от потребителите на регулирания пазар. В същото време изравняването на двете цени чрез шоково увеличение на крайните разходи за електроенергия на компаниите с между 20-25% със сигурност не е добра идея, тъй като ще има същия ефект, в резултат на който около 30 компании получават облекчения – загуба на конкурентоспособност. Има ли основание, на което една шепа компании получават облекчения, а друга голяма част – не, и ако има, защо то не е публично? Има ли оценка на потенциалните ефекти от шоковото увеличение и сравнение с алтернативата за плавен ръст върху икономиката и електроенергийния сектор, на чиято база да се вземе най-доброто, или най-малко лошото, възможно решение?
Според чл. 31, т. 7 от Закона за енергетиката преференциалните цени за електроенергия от ВЕИ и високоефективно комбинирано производство трябвало да се разпределя „справедливо […] върху крайните клиенти на електрическа енергия, присъединени към електроенергийната система”. Тъй като тези цени не са свързани с различни разходи за отделните потребители, а по-скоро представляват цената за провежданата държавна политика в сектора, би следвало те да са равни за всички потребители. Ако са необходими изключения, би следвало да са аргументирани по гореописания ред. Досега потребителите на регулирания пазар плащаха по-висока цена за задължения към обществото в сравнение с потребителите на свободния пазар. Тя беше компенсирана с изкуствено ниски регулирани цени за АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица Изток 2”, които не покриваха разходите за производство на електроенергия, в сравнение с цените на централите на свободния пазар. След като цената за задължения към обществото на регулирания пазар се понижава, не би ли следвало цената на АЕЦ „Козлодуй” [1] да се увеличи? Например организирания от АЕЦ търг за продажба на 876 ГВтч за календарната 2015 г. е с начална цена от 71,30 лв./МВтч, докато регулираната цена за АЕЦ е 29,03 лв./МВтч.
Като цяло ценовото предложение и обсъжданата наредба за облекчения за големите потребители на електроенергия се стреми към постигане на крехък баланс по отношение на бюджета на НЕК, но без да се съобразява с последиците от това. Цените за компаниите на свободния пазар се увеличават, но не за всички, а очакваното предоговаряне на дългосрочните договори с ТЕЦ Марица Изток 1 и 3 няма да стабилизира НЕК, а ще плати сметката за облекченията на една шепа компании. Те се отпускат поради опасения за загуба на конкурентоспособност в резултат на по-високите цени, но същото се отнася и за останалите компании на свободния пазар, макар и в по-малка степен. Цената за задължения към обществото на регулирания пазар се понижава, но въпреки това кръстосаното субсидиране продължава – АЕЦ „Козлодуй” продава над два пъти по-евтино на регулирания в сравнение със свободния пазар. Този деликатен баланс едва ли може да продължи вечно, а стабилизирането на сектора и ефектите от провежданата политика продължават да се отлагат.”, завършва анализа на ИПИ
В петък браншовите организации предупредиха, че поради липса на диалог с регулатора, ще спират производствата си по 1 час от 26-ти юни. Тази ексцентрична идея бе подкрепа и от премиера Борисов, който обеща да се включи в стачката символично. Той обаче допълни, че през почивните дни експерти ще работят, за да се търсят резерви в системата.

--------------------------------------------------------------------

 [1] Ценовото предложение за юли 2015 – юни 2016 г. изключва ТЕЦ „Марица Изток 2” от регулирания пазар.